- Има един трик, който никога не ми се получава - каза той, когато стигнаха до нейната врата.
- Иди да се упражняваш в стаята си, преди да го приложиш върху мен.
56
Слънцето освети митичния декор на Библията и Корана. От прозореца на хотела можеше да се види Куполът на скалата, свързан с жертвоприношението на Авраам и с възнесението на Мохамед, куполът с иглата на джамията Ал-Акса, назъбените стени на Храмовия площад и Елеонския хълм, откъдето се възнесъл Иисус.
По време на закуската Симон сподели какво вълнение го бе обхванало, докато се бе любувал на панорамата.
- Ние носим в гените си Храмовия хълм - заяви Саба, докато отхапваше от намазаната филия.
- Храмовият хълм ли? - удиви се Симон.
- Защо, да не би да казах някоя глупост?
- Не, просто съм учуден, че използваш еврейското, а не мюсюлманското определение.
- Не е ли все едно дали ще кажа „Храмовият хълм“ или „Благородното светилище“.
- Не съвсем.
- Вече знаеш, че не съм като другите.
- До такава степен, че да се изразяваш като еврейка?
- Опитваш се да ме предизвикаш ли? Соломоновият храм е бил построен много преди мюсюлманите да издигнат техния. Поне това трябва да признаем на евреите.
- Мислех си, че щом една земя е отвоювана от неверниците и е станала мюсюлманска, тя навеки се смята за такава, защото е върната на Бога - поясни Симон.
- Ти май се опитваш да обориш вярата ми като кретените, които гледат на всички мюсюлмани като на тъпоумни ислямисти - обиди се тя.
- Не, но установявам, че ти защитаваш религията си по странен начин.
- Защитавам религията така.
Тя чевръсто смъкна ципа на жилетката си и я разтвори, за да покаже синьо-бялата фланелка на ЮНЕСКО, опъната върху щедрата й гръд.
- Нямам пръчки динамит, а сърце. Не изпращам фетва, а имам мисия, възложена ми от организация, чиято цел е сближаването на народите.
- Сближаването е факт, но разбирателството е проблематично.
- Не си играй с думите, Симон, става отегчително!
- Не мога да кажа на черното бяло. Преди да се нарича Израел, Палестина е била страната Ханаан, дадена преди няколко хиляди години на Авраам от Яхве. Това парче земя е владяно от ханаанците, евреите, асирийците, вавилонците, филистимците, персите, гърците, римляните, сасанидите, византийците, арабите, кръстоносците, мамелюците, отоманците, британците...
- Уф, умори ме още от сутринта!
Саба беше повишила тон и привлече вниманието на околните.
- При това положение на кой народ принадлежи столицата? - продължи Симон.
- Убедена съм, че знаеш.
- С дух и с истина[24] - заяви Симон.
- Какви ги дрънкаш?
Тя всеки момент щеше да избухне.
- Така Иисус отговарял на хората, които го питали къде трябва да се молят по времето, когато Големият храм бил в ръцете на платените от римляните жреци.
- Твоят Иисус се е опитвал да излезе сух от водата.
- Нормално, той е вървял по нея.
- Колко забавно! Във всеки случай неговите дарби и красиви думи не са му помогнали да прогони узурпаторите от храма.
- Той не е бил нито воин, нито фанатик.
- Това пътуване май ще разпали християнската ти вяра.
- Ако зависеше от мен, аз бих преименувал мястото, което днес наричат „Храмовия площад“ или „Площада на джамиите“ на „Божия площад“. Редом с джамията, бих издигнал църква и синагога. Подстъпите към площада ще бъдат три: един за християните, един за мюсюлманите и един за евреите. Тогава би могло да се говори за помирение между трите монотеистични религии.
-Това е не-въз-мож-но! - извика Саба и удари по масата.
От околните маси им хвърлиха възмутени погледи. Един от сервитьорите ги помоли да вдигат по-малко шум.
- Ако искат да спят, да се върнат в стаите! - отвърна му ядосаната Саба.
Симон със знак поясни на сервитьора, че стават от масата.
57
Продължиха оживения си разговор, докато вървяха към светия площад, станал причината за спора им.
- Защо да е не-въз-мож-но? - попита Симон.
- Защото фанатиците никога няма да го позволят - сопна му се Саба.
Излязоха на улица „Йерихон“ и минаха покрай хотел „Цар Соломон“.
- Ти може би предлагаш друго решение? - поде разговора Симон.
- След като всички държат на това място, най-добре е то да не принадлежи никому! - разгорещено отвърна Саба. - Площадът да бъде празен. Единствено празнотата е в състояние да приеме величието на Аллах. Нека го върнем на Бога.