- А какво ще правиш с джамията? Ще я събориш ли?
- Ще я преместя. След като преместиха Абу-Симбел, за да спасят няколко камъка, защо да не преместим Ал-Акса, за да спасим човечеството?
Симон се усмихна на дръзката й идея.
- Твоето предложение е подобно на моето, с тази разлика, че е по-трудно за осъществяване.
- Защо?
- Защото хората предпочитат да застроят дадено място, вместо да го изравнят със земята.
Двамата спряха да си починат в Гетсиманската градина в подножието на Елеонския хълм.
- Преди две хиляди години Иисус е стоял на това място - рече Саба.
- Преди две седмици бяхме тук с Маркус.
Вдясно от тях се простираше еврейското гробище. Недалеч от тях стояха двама мъже в сиви костюми.
- Следят ни - отбеляза Симон.
Саба се обърна в посока на сивите костюми. Те се бяха присъединили към тълпата туристи, застанали пред една паметна плоча.
- Тук гъмжи от хора - каза тя. - Затова ни се струва, че постоянно ни следят отзад, отпред, отстрани.
- Тези типове не са поклонници - настоя на своето Симон.
Саба без колебание му обърна гръб и се запъти към непознатите мъже. Симон я догони.
- Къде отиваш?
- Да ги попитам дали напоследък не са срещали Маркус.
Симон я държеше здраво за ръката, за да й попречи да продължи.
- Хайде, забрави ги - решително каза той.
Симон и Саба продължиха в посока на католическото гробище, изкачиха се по една пътека и излязоха на променадата „Хаофел“. Мъжете в сиво бяха изчезнали.
- Пристигнахме! - съобщи Саба.
Портата на Месията беше точно пред тях. Метални заграждения препречваха пътя до нея. Трима постови се пържеха на слънцето.
- След твоето преминаване изглежда са засилили мерките за сигурност.
Симон се приближи към един от постовите, който го взе на прицел и му заповяда да спре. Не беше възможно да направи нито крачка повече. Симон застана в гробището и изведнъж си спомни как се бе втурнал направо към стената.
- Какво стана по-нататък? - опита се да си припомни той, докато гледаше недостъпната порта.
Другият постови ги помоли да си вървят. Саба застана пред един гроб със скръбно изражение. Симон се изправи до нея със същото изражение, докато изчисляваше разстоянието до портата.
- Ти говореше за две възможности - каза той.
- През тази порта Иисус е влязъл в Йерусалим. През нея ще премине Месията, когато настъпи краят на света.
- Това го знам.
- Добре, че го знаеш. Преди две седмици си застанал пред портата и си се втурнал към нея.
- С каква цел?
- Провокативна. Ти си такъв. Пожелал си да впечатлиш приятеля си по чашка с един от твоите номера на илюзионист. И си се блъснал в стената. Виж белезите по лицето си.
- Глупости! На всичко отгоре белезите са от нападение в Берлин.
- Това обяснение е логично, като се има предвид колко си бил пиян, но не ни помага да отгатнем как си се озовал от другата страна на стената, пеейки „Травиата“.
- „Кармен“.
- Без значение.
- А каква е втората възможност?
- Щом казваш, че не си се блъснал в стената, значи си преминал през нея.
- Как може да ти мине през ума подобно нещо?
Постовите отново им подвикнаха. Трябваше да си вървят. Саба и Симон се отдалечиха с нежелание.
Симон си припомни зазиданата порта от съня си, която се отваряше към огромно пространство с искрящ като злато кораб, пазен от мъже в черно.
- Не са глупости - поде Саба и прекъсна спомените му.
- Какво искаш да кажеш?
- Че има неща, които само ти знаеш. Произходът ти е забулен в тайна. На възраст си почти колкото Иисус, когато е бил разпнат. Никой не те познава, имаш дарби, които прикриваш под формата на трикове на илюзионист. Правиш разследване. Ти имаш мисия, Симон.
- Спри, че ме разсмиваш.
- Ти си Месията.
- Не се шегувай.
- Бих желала да се шегувам, но ти наистина си преминал през портата, а това означава, че краят на света наближава.
- От падането на Римската империя насам краят на света е бил възвестяван 183 пъти.
- Възможно е 184-ият да е истинският.
58
Шляеха се из уличките на пазара. Симон беше смаян от невероятната теория на Саба. Как бе възможно една толкова интелигентна жена да вярва в нея? Дали не я бе предизвикал с непоправимата си слабост да иронизира? Докато вървяха под провесените килими сред уханието на тамян, Симон се опитваше да си припомни нощното си приключение с Маркус. Изплуваха единствено пиянски спомени. Никой от тях не приличаше на месианско откровение.