- Есеите са избрали пътя на ненасилието. Назареите - не.
59
Симон и Саба влязоха в полупразния „Хиеро бар“. Крясъците на певицата бяха съпроводени от електронни ударни инструменти. Симон се отправи към бара, където Талия разклащаше шейкър. Тя изля цветната пенеста течност в коктейлна чаша, подаде я на клиента си и се обърна към Симон. Тя също го помнеше.
- Търся Маркус - заяви той. - Виждали ли сте го оттогава?
- Откакто се насвяткахте?
- Кога го видяхте за последен път?
- Преди четири или пет дни.
Междувременно Маркус се бе завърнал в Йерусалим. А дали изобщо го бе напускал? През ума на Симон се мярна мисълта, че с резервацията за самолетния билет, която не бе използвал, Маркус бе насочил преследвачите си към Берлин.
- Сам ли беше?
- Откъде да знам? Не мога да помня всички клиенти.
- Аз и не искам да ги помните.
- Слушайте, плащат ми да сервирам пиене, а не да си губя времето в приказки.
Симон усети, че някой го избутва. Талия рязко се надвеси над тезгяха. Саба се бе хвърлила отгоре й и я държеше здраво за тила.
- Преди четири или преди пет дни? - рязко попита тя.
- Пуснете ме, боли ме!
Саба я пусна пред смаяния поглед на Симон.
- По дяволите, да не сте от МОСАД! - изохка барманката.
- Не, от ЮНЕСКО. Но това няма значеше. Казвайте!
- Преди пет дни.
- Забелязах, че имате система за видеонаблюдение. Можем ли да прегледаме записите?
- Питайте шефа.
- Заведете ни при него.
- Не мога да напусна бара.
Талия посочи вратата на тоалетната.
- След кенефа завийте надясно и вървете до дъното на коридора.
Докато вървяха към кабинета на шефа, Симон попита Саба какво я бе прихванало.
- Чисто и просто ускорих нещата.
- На това ли ви учат в ЮНЕСКО?
- Не, разбира се. Нито ни учат да готвим каваж или да се молим по пет пъти на ден.
Тя смъкна ципа на якето си, разпусна косите си и стана невероятно сексапилна.
След минута вече седяха в разхвърлян кабинет срещу дебел, пуфтящ господин, който непрекъснато кашляше и не откъсваше поглед от гърдите на посетителката. Саба започна да увещава шефа, именуващ се Аарон Липщайн, да им покаже видеозаписите от преди пет дни.
- Какво по-точно ви интересува?
- Търсим Маркус Кершнер - поясни Симон.
- Много е важно да го намерим - намеси се Саба, - защото въпросният Кершнер навярно е откраднал ръкопис от Библейската школа. Упълномощена съм от ЮНЕСКО да открия ценния документ.
- Изложихте искането си необичайно сбито и ясно.
- В противен случай трябваше да се впусна в дълги и сложни обяснения.
- Вярно е.
Омаян от чара и увереността на Саба, Липщайн отстъпи. Обърна се към компютъра, отвори програмата и вкара датата.
- Ще ми трябва време.
- Маркус е редовен посетител - поясни Симон. - Той навярно се е заседял.
Тримата се вторачиха в екрана. Липщайн пусна записа на бързи обороти.
- Стоп! - извика Симон.
На екрана се появи Маркус. Седеше на една от масите. Разговаряше с висок, добре сложен сивокос мъж. Лицето му не се виждаше, защото беше с гръб към камерата. Видяха го в профил едва когато се обърна, за да си поръча още нещо.
- Ама аз го познавам! - възкликна удивено Симон, докато се взираше в екрана.
- Кой е той? - попита Саба.
- Не зная точно, но съм го виждал някъде...
Не можеха да чуят за какво си говорят двамата мъже, но разговорът им бе оживен, долавяха се възклицания, смях, пиянски жестове и най-вече съучастие.
- Този тип ме следеше, когато излязох от полицейския участък - спомни си най-накрая Симон.
Саба и Симон благодариха на Липщайн и се върнаха в хотела пеша.
- Какво правеше Маркус с този мъж? - запита се Симон на висок глас.
- Маркус му е поръчал да бди над теб.
- Но защо?
- За да те предпази от хората, които искат да ти попречат да откриеш истината за смъртта на родителите ти.
Бяха наближили хотела, когато Саба предложи да се върнат при Златната порта. Идеята й бе Симон да се опита да възстанови случилото се в пиянската вечер, от която той бе запазил откъслечни спомени. По пътя Симон внезапно спря.
- Пекинез!
- Какво?
- Изпиках се върху един умрял пекинез.
- И защо?
- Бяхме толкова пияни, че не го забелязах.
Двамата застанаха в здрача срещу стената и Симон си припомни как бе дразнил Маркус.
- Правихме разни щуротии, пяхме Бизе, бълвах огън. Аз сам пожелах да премина през Портата на Месията. Маркус смяташе, че е невъзможно.
- С пълно право.
- Бях пиян и убеден, че способностите ми са безгранични.