- Саба, съжалявам, че накърних вярата ти. Надявам се, да не мислиш, че съм слуга на Алал?
- Кой е Алал?
- Шумерският демон на разрушението и изкушението.
- Е, както виждаш, още съм жива.
- Нямам нищо против теб, нито вярата ти. Чисто и просто събирам доказателства.
- Доказателствата, че са ме лъгали за Корана и Мохамед, няма да накърнят съкровената ми връзка с Бога.
- Не те разбирам, но се възхищавам на твърдостта ти.
- Твоите родители също са те лъгали. Но нима ги обичаш по-малко?
- Не виждам връзката.
- Любовта и вярата не могат да се измерят, нито да се обяснят.
Симон си каза, че трябва да запише този разговор в тефтерчето си. Увереността на Саба го накара да изпита съмнения.
- От истината може ли да се роди нещо добро? Какво ще постигнеш, като докажеш, че Коранът е плагиатство, а не откровение, че Мека е в Сирия, а не в Саудитска Арабия, че всички джихадисти по света се бият в името на християнския Бог и че камикадзетата се самовзривяват, за да се озоват под лозница с надвиснали гроздове?
Саба млъкна и преглътна кюфтето с магданоз.
- Ти трябва да се справиш с тежко и сложно наследство - продължи тя.
- Пол винаги е крил от мен истината за биологичните ми родители, докато непрекъснато е търсел виновниците за смъртта им.
- Използвал е странен метод, изучавал е подробно историята на Корана.
- Тази история е свързана с моята. Пол е споделил това с Герд Погел.
- Смяташ ли, че е намерил отговорите?
- Оставил ги е в един сейф.
- Който се оказа празен.
- Някой ги е взел преди мен.
- Маркус знаеше ли за сейфа?
Лицето на Симон изведнъж се проясни.
- Маркус! Как не се сетих по-рано?
- Защо?
- На погребението на родителите ми Маркус предложи да ме придружи до Йерусалим, без да ми каже, че е наясно какво е търсел Пол, с когото са работили заедно. Не е знаел обаче, че Пол се е опитал да ми разкрие тайната, преди да умре. След като е разбрал, че Пол ми е оставил документи в сейфа, Маркус ги е взел преди мен.
- Защо го е направил според теб?
- Мотивите му не са ясни. Маркус ме отведе в Йерусалим. Показа ми надписите в Купола на скалата. Накара ме да премина през Портата на Месията и дори засне видеоклип с мобилния си телефон. След което изчезна.
- Може би той вярва, че си Месията.
- Престани, моля те.
- Във всеки случай твоят подвиг е заснет.
- Трябва да открия Маркус на всяка цена.
- Представи си, че той пусне клипа в интернет?
- Какво мислиш, че ще видят хората? Един пияница, който се блъска в стената.
- Докато не вярваш в нищо и се съмняваш във всичко, доникъде няма да стигнеш.
- Вярвам в обичта на Пол и Амина към мен. Те никога не биха ми навредили. Щом са пожелали да ми завещаят нещо, то е било за мое добро.
- Тогава стигни до края на онова, което смяташ за добро.
Симон замълча и се наслади на ориенталската й изтънченост в сребристата светлина на израелската нощ. Светлината искреше върху тъмните й коси, озаряваше скулите и очите й, които блестяха като звезди. Симон не можеше да се въздържа повече, дори не успяваше да контролира дъха си. Някаква тайнствена сила, извираща от дълбините на измъчената му душа, го привлече към Саба. Доближи лицето си до нейното, докато ръцете му отмаляваха, а мозъкът му пламтеше. Целуна младата жена толкова страстно, че тя не можа да реагира и залитна назад върху тревата. Щом усети езика й в устата си, Симон изпадна в екстаз. Облада го неутолимо желание за любов. Понесен във вихъра на чувствата си, той легна върху Саба, прегърна я и целувката им продължи безкрайно.
Когато се отделиха един от друг, устните им горяха.
Не смееха да се погледнат в очите.
Нито да си проговорят.
Саба първа наруши неловкото мълчание.
- Силните усещания за днес ми стигат - каза тя, докато се надигаше. - Късно е вече. Да се прибираме.
Вървяха към хотела, като избягваха да говорят на сериозни теми и най-вече да се докосват от страх да не би страстното желание да ги обземе отново.
Във фоайето Саба първа слезе на земята.
- Какво ще правиш утре? - попита тя.
- Още не съм решил.
- Не се влияй от едно мимолетно влечение.
- Мимолетно влечение ли?
- Недей да усложняваш нещата, Симон. Вече ти казах каква е моята цел в живота. И двамата знаем каква е твоята.
- Ако отвориш очите за вярата си, ще видиш, че ти усложняваш нещата.
- Не става въпрос за мен. Аз не съм истината, към която се стремиш.
- Напротив.