- Какво говориш?
- За пръв път изпитвам толкова силно чувство.
- Никога ли не си се влюбвал?
- Два пъти, в две жени, които не съществуват.
- Как така? Кои са те?
- Джил Макбейн и Алиша Хюберман.
Имената не говореха нищо на Саба.
- Когато бях малък, майка ми често ме водеше на кино. Никога няма да забравя два от филмите, които гледахме: „Имало едно време на Запад“ и „Небезизвестните“. Моментално се влюбих в актрисите Клаудия Кардинале и Ингрид Бергман. Първата играеше ролята на Джил Макбейн, а втората - на Алиша Хюберман.
- Колко високо си вдигнал летвата!
- Също като теб!
Стигнаха пред вратата на стаята на Саба.
- Не се отказвай от натрапената ти мисия - посъветва го тя. - Намери Маркус и убийците на родителите си и извести на света невероятната истина, ако такава е Божията воля. Лека нощ, Симон!
- Остани още съвсем малко.
- Нали ти казах, че мразя думата „малко“, особено ако е придружена от „съвсем“.
Саба се прибра в стаята си все още разрошена от прегръдките им и с усмивка, която Симон не успя да разтълкува.
63
На сутринта се събуди с натежала глава, сякаш предната вечер беше препил. Не спа добре, защото го терзаеха всевъзможни въпроси, а присъствието на Саба в съседната стая го влудяваше.
Избръсна се и почука на вратата на младата жена. Никой не му отвори и той слезе на рецепцията, където го уведомиха, че преди двайсет минути тя е върнала ключовете и е напуснала хотела. Не бе оставила съобщение.
Симон се втурна навън и спря едно такси.
- Към летището! - нареди той.
Шофьорът тутакси потегли, вдъхновен от пачката шекели, която клиентът му подаде. Мерцедесът, който тръгна с мръсна газ след тях, едва не връхлетя върху един пешеходец.
Благодарение на таксиджията, Симон взе разстоянието от Йерусалим до Тел Авив за два пъти по-кратко време, отколкото на идване, без да забележи, че е следен. Изскочи от таксито, провря се през тълпата на аерогарата, оглеждайки се за Саба, защото бе убеден, че тя е решила да се върне преждевременно в Париж.
Видя я на опашката за чекиране на компанията Ер Франс. Извика я по име. Всички лица се обърнаха към него. Той стигна до нея и я хвана за раменете.
- Какво правиш?
- Преча на издирванията ти.
- Пречиш ми, като си тръгваш.
- Грешиш, Симон.
- Когато грешиш, обикновено имаш право.
- Ако разсъждаваш по този начин, до никъде няма да стигнеш.
Възрастната двойка зад тях следеше с жив интерес разгорещения им разговор.
- Дори Енкиду и Гилгамеш са разбрали колко са необходими един на друг.
- Твоите мъдрости ще ми липсват.
- За втори път правиш номера с измъкването тихомълком. Ненавиждам го. Окей, върви, живей „малкия“ си живот и пет пари не давам, че мразиш тази дума.
Симон й обърна гръб и се отправи към изхода. Саба имаше право в едно отношение. Тя го смущаваше. Налагаше се да я забрави и да се съсредоточи върху целта си да открие Маркус. Изведнъж чу името си, обърна се и видя, че тя върви след него.
- Съжалявам, че си тръгнах като крадла, не ми хрумна по-добър начин да те напусна.
- Какво се опитваш да ми кажеш?
- Имаш толкова неща да свършиш, Симон.
- Това, което свърших до този момент, го дължа до голяма степен на теб.
- Кажи ми честно, защо искаш да остана?
- Помогни ми да намеря Маркус. След това си върви.
- Не виждам с какво мога да ти бъда полезна.
- Искам отново да разпитам отец Клеман в църквата „Божи гроб“.
- Можеш и сам да се справиш.
Саба изтегли дръжката на куфара си и реши да се върне на опашката. Симон застана пред нея и протегна свити на юмрук ръце, сякаш държеше нещо в тях.
- В лявата ми ръка е Йерусалим, в дясната, Париж.
- Това поредният ти номер на илюзионист ли е?
- Правя го за първи път.
Саба погледна дясната му ръка, поколеба се, погледна лявата и се приближи към свития му юмрук.
- Какво криеш в него?
- Ако избереш Йерусалим, ще видиш.
Тя духна върху лявата му ръка.
Симон бавно разтвори пръсти. Саба смутено ококори очи.
- Какво е това? - попита тя.
- Пръстен.
- Виждам, благодаря.
- Това е много стар пръстен с черен опал и диаманти. Майка ми ми го даде. Той има много дълга история. Принадлежал е на египетска принцеса, на английска херцогиня и на най-добрата приятелка на майка ми, която починала. Неотдавна разбрах, че тази приятелка е истинската ми майка, Лейла.
- Представям си колко е ценен за теб.
- Искам ти да го носиш.
- Симон, не мога...
- Ако откажеш, ще го хвърля.