Симон взе такси и се отправи към центъра на града, историческата сърцевина на Бейрут. Шофьорът го остави на площад „Етоал“. Симон се разходи из квартала на своето детство, който не бе успял да посети по време на погребението на родителите си. Спомените му прииждаха, докато непрекъснато се оглеждаше. Неговото минало бе свързано с исторически събития. Родителите му, Анри и Лейла, бяха убити през 1983-а, годината на атентатите на Хизбула срещу френските и американските казарми, в които загинаха повече от триста души. Той бе напуснал Ливан в края на войната през 1990 година. Тогава бе деветгодишен.
Минаваше покрай църкви и джамии, които бяха изникнали като гъби върху парчето земя между Изтока и Запада, и се чувстваше едновременно у дома и в чужбина. Причината за странното му усещане бе самият Бейрут. Той не беше същият. На мястото на пазарите се бяха появили луксозни бутици, навсякъде светеха неоновите реклами на световните търговски марки. Издигаха се модерни високи сгради. Ливанската столица бе същинска строителна площадка, защото навсякъде стърчаха подемни кранове. По задръстените улици се движеше космополитна тълпа. Благоденствието на Бейрут напомняше Ривиерата.
Симон се отби в патриаршията на Сириакската католическа църква, но там никой от свещениците не потвърди, че познава Маркус. Дали отец Клеман не бе излъгал? Или Саба се бе отнесла прекалено грубо с него? Симон си припомни афоризма, че е по-добре да се обърнеш към Бога вместо към неговите светии, и нахълта в кабинета на патриарха Игнатий Йосиф III. Възрастният човек беше разтворил някаква енциклопедия. Вдигна глава и погледна Симон, който се мъчеше да се освободи от хватката на протосингела. Патриархът даде знак на отеца да се оттегли и покани Симон да се доближи до бюрото му. Симон се извини за непротоколното си нахлуване и отиде право към целта:
- Къде се крие Маркус Кершнер?
- Защо трябва да отговоря на въпроса ви?
Симон прогони от ума си картината, в която Саба стискаше гениталиите на отец Клеман, и възприе друга тактика. Да каже истината.
- Маркус е в опасност. Заплашва го месианска секта, която твърди, че Месията се е завърнал, за да оглави армията й.
- Известни са ми теориите на Маркус върху християнските корени на Корана, основополагащата роля на Сирия и завръщането Месията, очакван от някаква тайнствена секта с хилядолетна история...
- Това не са теории.
- Така ли? Имате ли доказателство, че Месията се е завърнал?
- Имам. То стои пред вас.
67
Симон напусна сградата, след като внесе силен смут в душата на патриарха на Антиохия. При това без да го докосне. Но получи своето. При посещенията си в Бейрут Маркус се отбивал в църквата „Свети Георги“. В града две църкви носеха това име. Но патриархът го насочи към по-малко известната и по-слабо посещаваната. Симон разбра каква е причината, щом стигна до края на тясната задънена уличка с изоставени сгради и зазидани врати. На пръв поглед църквата също изглеждаше изоставена. Колонадите и покритите със стенописи стени величествено се извисяваха към свода, над който нямаше покрив. Напуканият под бе покрит с бурени и подпорни греди. На една от фасадите имаше скеле, сковано от стари дъски. Мъж в туника ковеше кофраж. Симон подвикна на работника и той слезе по разнебитената стълба. Беше шейсетина годишен, с остра брада и кротък поглед.
- Сам ли ремонтирате църквата? - удиви се Симон.
- Едва ли някой друг се интересува от нея.
- Маркус например.
- Познавате ли го?
- Той бе приятел на баща ми, който почина. Искам да говоря с него. Патриархът, Игнатий Йосиф III, ме насочи към вас.
- Отдавна не съм виждал Маркус. Преди идваше често, за да ми помогне в ремонта, но не и напоследък.
- Защо?
- Маркус се радикализира. Той използва религията като оръжие.
- А вие?
- Аз правя обратното, служа й.
- Имате ли представа къде е Маркус сега?
- Не съм сигурен.
- Кажете ми все пак.
- На ваше място бих проверил в църквата „Нотр Дам“ в град Захла. Дано не биете път напразно.
- Мислите ли, че там ще намеря Маркус?
- Ако търсите християнин фанатик като Маркус, там е мястото.
- Но защо?
- Защото предстоятелят на църквата, монсеньор Юстинос Булос Сафар, също е известен като ангажиран.
- В какъв смисъл ангажиран?