- Нито съм естонец, нито колоездач.
- Бог да ви пази.
- Какво е станало с естонците?
- Отвлекли са ги някъде в долината, сега се опитват да ги освободят.
- Сунити ли са ги отвлекли?
- Захла е християнски град, младежо. Това не се харесва на фундаменталистите. Който и да сте, съветвам ви да се оглеждате и да се молите.
Симон благодари на словоохотливата старица, стигна до главния път и вдигна ръка, за да вземе кола на стоп. Беше убеден, че е заблудил преследвачите си, и през ум не му мина да се огледа.
Половин час по-късно до него спря пикап.
На волана седеше съмнителен тип.
69
Шофьорът се казваше Мика, „като певеца“, както сам обяви. Занимаваше се със земеделие и пушеше марихуана, докато държеше волана с коляно. Хлътналите очи и разширените зеници му придаваха съмнителния вид, който порази Симон, настанил се на седалката до него. Ароматен облак бе изпълнил кабината, в която и без друго кънтеше техномузика с арабски мотиви. Хабиби.
- Ливанска музика ли слушате? - попита Симон, колкото да държи шофьора буден.
- Групата е немска, брато. Всъщност едната от певиците е германка, другата май е алжирка. Да ти кажа, на драго сърце бих ги взел на стоп.
Симон смъкна стъклото, за да проветри кабината. Мика му подаде лошо свитата си цигара. Симон отказа и се съсредоточи върху пътя, сякаш това щеше да помогне да избегнат евентуална злополука.
- Какво те води насам, брато? Хашиш ли търсиш?
- Не, манастир.
- Тук има колкото искаш хашиш и манастири.
- Знаеш ли къде е най-близкият манастир?
- Хабиби!
Мика се опиваше от музиката.
- Означава „Обичам те!“. Може да ти потрябва, брато.
Шофьорът го погледна и му намигна, при което Симон изтръпна, защото колата се отклони от пътя. Симон сграбчи волана.
- Мога да ти кажа къде са нивите с канабис, но манастирите...
- Нивите с канабис ли?
- Хабиби! Канабисът е нещо типично за този край, брато. Също като религията и червеното вино.
Той дръпна от цигарата си и се вторачи в асфалта, сякаш едва сега си даваше сметка, че шофира.
- Наблизо има една общност, която живее доста уединено. Тя изнася проповеди.
- Какви по-точно?
- За края на света, за завръщането на Месията и други щуротии.
- Можете ли да ме оставите там?
- Не е близо до пътя. Ще трябва доста да повървиш.
След няколко километра Мика спря до една пътека.
Посочи с цигарата си през страничното стъкло.
- Давай направо. Минаваш покрай козите и скалите и стигаш до една врата. Там е. Късмет, брато.
- Благодаря за возенето.
- Ако видиш Месията, поздрави го от мен.
70
В продължение на десетина минути Симон вървя през каменисти пасища. Край него преминаваха стада, безгрижно водени от овчари с тюрбани. Кучетата лаеха насреща му. Той продължи по пътеката, която свършваше край някаква сграда. Това бе голяма ферма в подножието на хълма, заобиколена от лозя и кози.
Симон застана пред ръждясала метална врата и дръпна звънеца, който събуди едно куче. Жена в черна рокля повлече крак към вратата и заяви, че е попаднал на частна собственост. Изражението й бе недоверчиво, но погледът - спокоен. Странна комбинация.
- Искам да говоря с монсеньор Сафар.
- По какъв повод?
- По повод на Маркус.
- Това повод ли е?
- Това е малкото име на приятел, който е член на вашата общност - опипа почвата Симон.
- Монсеньор Сафар е зает.
- Ще изчакам да се освободи - заяви Симон.
- Нямате право да останете тук.
- Разбрах, нали е частна собственост.
- Но преди всичко е опасно.
- Опасно ли?
Тя извади автоматичен пистолет.
- Могат да ви застрелят.
Симон отстъпи назад. Беше забравил, че е в Ливан.
- Вижте, идвам отдалеч да говоря с Маркус. Знам, че той поддържа връзка с монсеньор Сафар.
- Откъде мога да знам, че сте приятел на Маркус? - възрази жената и освободи предпазителя, като държеше пистолета все така насочен към посетителя.
- Той ме снима как преминавам през Портата на Месията.
Думите му имаха поразителен ефект върху охранителката. Тя се прекръсти с дулото на оръжието си, измърмори нещо и изчезна.
След няколко минути се появи мъж в черно расо. Жълтеникавите му коси бяха късо подстригани, а върху острия му нос се мъдреха кръгли очила. Приличаше на едра морска птица, току-що извадена от петролен разлив.
- Кой сте вие? - попита мъжът.
- Приятел на Маркус.