- Щом са я нарекли „богослужебна книга“, тя наистина е била такава, защото е съдържала откъси от текстове от Стария и Новия завет, които са били използвани по време на литургиите. Разбирате ли колко е важно това?
- Разбирам, че Коранът не се е появил като внезапно откровение.
- Въпросната богослужебна книга не е замествала Библията, нито е била нейна алтернатива, тя чисто и просто е била разбираема версия, предназначена за някогашните араби.
- Назареите се опитвали да покръстят арабите, за да могат с тяхна помощ да си възвърнат Йерусалим. Нищо ново не ми казвате.
- Не бързайте, нека довърша. Рядко ми се случва да разкажа истинската история на света.
- Слушам ви... стига вашата история да ме доведе до Маркус.
- Назареите били стратези, а не прозелити. Те знаели, че без помощта на арабите никога няма да превземат Йерусалим. А още по-малко да го задържат, за да подготвят завръщането на Месията и настъпването на месианската ера, която толкова очаквали. Съюзили се с арабите в името на потомците на Исмаил и им обещали световна власт. Вземете си мезе.
Симон си взе, без да продума. В края на краищата можеше да прояви известно търпение.
- През 629 година войските на назареите и арабите били разбити, след което се оттеглили в Ясриб и се обединили около Корана. През 638-а, четири години след смъртта на Мохамед, халифът Омар успял да превземе Йерусалим. Разрушил всичко на Храмовия площад и издигнал дървен „куб“ на мястото, където някога бил храмът на Соломон. Халифът си присвоил доктрината на назареите, официално я превърнал в ислям и заличил всички назарейски следи с изключение на надписите в Купола на скалата.
- Излиза, че от самото начало авторите на Корана са използвали съществуващите религиозни текстове за политически цели.
- И най-вече за военна стратегия! - добави Сафар. - Представете си „Изкуството на войната“ като основополагащ текст на една религия. С тази разлика, че Коранът не е създаден от Сун Дзъ, а от Уарака.
- От братовчеда на първата жена на Мохамед?
- Някои историци смятат, че е братовчед на самия Мохамед. Или пък и на двамата, което е било напълно възможно. Преди появата на исляма, Уарака от арабското племе на корайшите се покръстил в юдео-назарейството и станал юдео-назарейски свещеник! Благодарение на него връзките между двата народа се заздравили.
- Казвате, че Уарака е авторът на Корана?
- Видяхте ли, че научихте нещо ново! - радостно възкликна епископът.
Симон слушаше внимателно.
- Ролята на Уарака била толкова значима, че името му не би могло да се заличи в официалната история.
- Неговото име ли е третото доказателство?
- Обикновено смъртта на автора слага край на неговото творчество. Истината е, че смъртта на Уарака съвпада със завършването на Корана.
- Стечението на обстоятелствата не е доказателство.
- Но ние разполагаме единствено с него, защото истинското доказателството е унищожено.
Епископът стана от мястото си, отиде до прозореца и се загледа в далечината с кръстосани на гърба ръце. Продължи да говори, сякаш се обръщаше към стъклото:
- През 2000 година до сирийските тайни служби достигнала информацията за съществуването на компрометиращи исляма ръкописи. Това били дипломатически писма от VII век, в които назареите се обръщали към арабските племена с молба да им помогнат да освободят заедно Йерусалим. Повечето от тях били написани лично от Уарака. В едно от писмата името на Мохамед се споменавало единствено като племенен главатар. Сирийците узнали, че ръкописите са скрити в една от многото пещери в скалите на долината Бамиян в Афганистан.
- Там, където се намираха гигантските статуи на Буда?
- Да, там, където живееха монаси будисти. Талибаните научили за ръкописите, прогонили монасите и претърсили пещерите, но не намерили нищо. Тъй като съществувал все пак риск Сирия да ги открие, талибаните бомбардирали през март 2001 година гигантските статуи на Буда. Надявали се да унищожат заедно със статуите и писмата, които не успели да намерят.
- Така изчезнало третото доказателство - въздъхна Симон.
- Освен ако монасите не са го спасили, преди да бъдат прогонени.
- Какво е станало с другите доказателства? И те ли са били унищожени?
- Четвъртото е Codex Coranicum или Коранът преди Корана.
Според епископа не всички богослужебни книги, които халифът Отман използвал, за да напише известната днес версия на Корана, са били унищожени. До наши дни е достигнал кодекс на сириак от VII век, което ще рече, че е бил написан преди Мохамед. Според някои източници кодексът никога не е напускал Сирия.