- А ако не срещна никого?
- Ще се озовете в Сирия.
- Каква прекрасна перспектива! - въздъхна Симон.
- Не зная какви са взаимоотношенията ви, но само Маркус може да ви каже какво точно се е случило при Портата на Месията. Желая ви късмет, Симон.
Юстинос Булос Сафар се обърна и изчезна между едрите гроздове.
73
Симон вървя повече от час. Срещна стада овце и кози, наглеждани от двама овчари, мъж на теглена от магаре каручка, после хлапе, което тичаше подир куче. В сравнение с Бейрут, ливанската провинция изглеждаше мирна и кротка, потънала в безвремието накрай света.
Слънцето се спускаше зад хълмовете. Симон отново погледна компаса, за да се увери, че върви на изток. Вдигна глава и забеляза движение в близката ливада. По навик направи крачка встрани и се прикри зад едно дърво. Някакво животно изскочи от високата трева и се втурна към него. В последния момент го заобиколи и се отърка о краката на мъжа, застанал зад гърба му. Прегърбеният мъж се подпираше на бастун, а лицето му бе скрито зад гъста брада и огромен тюрбан.
- Изплашихте ме! - възкликна Симон.
Мъжът се разсмя. Дясната му ръка беше покрита с белези от изгаряния.
- Маркус, ти ли си? - удиви се Симон, който още не можеше да повярва на очите си.
- Е, все пак ме позна! - рече доволно мъжът и изправи гърба си.
Завъртя бастуна си, сякаш бе жезъл на мажоретка, и свали куфията си. Симон бе изумен.
- Не можеш да ме познаеш, когато съм с тюрбан и бастун, така ли?
Сетне се хвърли към Симон и го прегърна.
Симон не знаеше какво да попита най-напред, защото Маркус го изпревари:
- Юстинос ли ти каза къде да ме намериш?
- Да, но...
- Следователно ти има доверие. А това е добре.
- Какво се случи, Маркус?
- Кога? Къде? В Сирия през VII век ли?
- Не, преди две седмици в Йерусалим.
- Ти беше мъртво пиян.
- А пък ти изчезна без предупреждение, апартаментът ти бе обран и...
Симон не довърши. Бе дочул шум.
- Не се тревожи - рече му Маркус. - Войниците, брадатите и правителствените агенти рядко се мяркат насам.
Кучето, което се въртеше около тях, започна да лае.
- От самото начало знаех, че не си като другите - отсече Маркус.
- За какво говориш? За какво начало?
- Още не бе навършил две годинки, а ходеше, говореше и общуваше с животните. Винаги отгатваше в коя ръка държа бонбона.
- Как знаеш всичко това?
- Гледах те на видеозаписа, Симон. Ти премина през Портата на Месията.
- Шъът!
Симон застана нащрек и се опита да разбере от коя страна се чуваше пукането на съчки, което идваше все по-близо.
- Няма никой - отново го успокои Маркус. - Само кози и овце.
И сякаш за да му докаже правотата си, той разпери ръце, завъртя се и извика: „Тук ни вижда само Господ“.
Лъчезарната му усмивка изгасна, когато куршумът прониза черепа му и искрящият му поглед помръкна. Маркус се срина в прахта.
Симон се хвърли на земята, преди вторият куршум да прелети отгоре му. Кучето отново излая, но тутакси бе улучено. Симон се приближи лазешком до мъртвия си приятел. Претърси джобовете му с надеждата да открие оръжие или отговор на въпросите си. Намери единствено екземпляр от Корана. Взе го, отдалечи се на четири крака, изправи се между лозите, хвърли камък в противоположната посока и хукна приведен от страх, че всеки момент може да бъде прострелян. Стигна до сенчестата страна в подножието на хълма и навлезе в гората, без да спира, като чупеше с крака съчки и мъртви клони.
Тича до пълна изнемога.
След което се строполи на земята.
74
Застанал на четири крака, Симон повръщаше. Изтри устата си с ръкав и бавно се заизкачва към върха. Спускането от другата страна бе по-бързо, защото той падаше, търкаляше се и изподра ръцете си, преди да стигне до някакъв път.
Скри се в храстите, успокои дишането си и дочу шум от приближаваща се кола. Беше червен мерцедес. Скри се още по-добре и крадешком погледна към колата, в която седяха двама мъже. След няколко минути по пътя се зададе пикап. Симон се огледа. Убийците на Маркус претърсваха околността и скоро щяха да го открият.
Той изскочи на шосето и застана през камионетката. Тя рязко спря, за да не го прегази. Шофьорът избълва куп ругатни, които секнаха, щом Симон размаха пред него последните си долари.
- Къде отивате? - благо попита мъжът.