- Вие сте израелски шпионин! - започна да крещи старецът, сочейки Симон с пръчката.
- Татко, млъкни! - тросна му се Зафер.
Надин придружи Симон до една мрачна и вонлива стаичка. На сламеника се бе проснал мъж, който бе вторачил поглед в ламаринения таван и крещеше несвързани думи.
- Непрекъснато изкарва чревно съдържимо, без да яде - оплака се Надин.
Симон сложи ръка върху пламтящото чело на мъжа. Целият беше покрит с гнойни пъпки и от него се носеше воня на изпражнения. Червата му се свиваха в отслабналия му корем.
- Ще умре - проплака Надин.
Симон разпозна симптомите на коремния тиф. Взе сака си и бръкна вътре.
- Внимавайте, той е въоръжен! - развика се старецът от прага на стаичката.
Зафер изведе баща си навън. Симон извади кутийката антибиотик, който винаги носеше със себе си. Правеше го, защото не знаеше кога ще се озове на място, където не можеше да получи медицинска помощ. Той подаде една капсула на Надин, която побърза да я даде на мъжа си.
- Лекар ли сте? - попита го Зафер.
Хората бяха задавали безброй пъти този въпрос на Симон. Той нямаше точен отговор, за разлика от онези, които определяха ролята си в обществото чрез своята професия. Но в настоящия случай, за да спечели уважението и помощта на Зафер, потвърди, че може да лекува.
Остави кутийката с антибиотика на Надин, като й каза да продължи лечението на мъжа си. След което го поканиха да пие чай, сервиран от едно младо момиче. Зафер имаше две сестри и трима братя, които живееха в съседната къщурка.
След малко болният престана да бълнува и заспа. Надин се хвърли в краката на Симон, за да му благодари за стореното чудо. Симон я хвана за раменете и я помоли да се изправи и да не забравя да дава редовно лекарството на мъжа си. Зафер трябваше да тръгва и се сбогува със семейството си. Симон също си взе довиждане и тръгна към пикапа. Шофьорът му се извини за постъпката на Надин.
- Снаха ви е добър човек, тя обича мъжа си.
- И е дълбоко вярваща.
Симон се огледа. Наоколо имаше ниви и набързо построени ниски къщички, до които прогресът още не бе достигнал.
- Наблизо има ли интернет кафе?
- Минавате покрай операта и боулинга, продължавате направо и ще го видите срещу музея за модерно изкуство - отвърна шофьорът през смях.
Симон се качи в колата и попита Зафер дали не познава наоколо някой, който да се казва Осама.
- Познавам двама - отвърна Зафер.
Симон му показа посвещението.
- Двамата Осама изобщо не знаят да пишат, камо ли на английски - продължи шофьорът, като не откъсваше поглед от страницата.
Симон не знаеше какво да прави. Дали да остане в камионетката, или в селото? Ако предпочетеше камионетката, щеше да се превърне в подвижна мишена.
- Нищо чудно да откриете вашия Осама в Хам - предположи Зафер, който сякаш бе прочел мислите му.
- Ще видим.
- Оставяте се в ръцете на съдбата, а това е добре.
Зафер включи двигателя, но не откъсваше поглед от последното изречение в посвещението.
- Защо краят на текста е с главни букви? - поинтересува се той.
P. S. The Chaldean can`Т FAIL
- Навярно, за да наблегне върху факта, че Халдееца не може да се провали.
- Краят на изречението напомня името на едно село.
- Tfail име на село ли е?
- Да, намира се право пред нас. Но не е достъпно с кола. С кола до него можете да стигнете единствено през Сирия.
Оказа се, че Тфейл бе идеалното скривалище, ако някой ви издирваше в Ливан.
75
Симон се опита да промени позицията си на седлото, джелабата се бе вдигнала до бедрата му, а задните части го боляха. Конят му залитна. Симон се вкопчи в него, за да не падне.
Хълмистият пустинен пейзаж танцуваше пред очите му.
Зафер го бе завел при един фермер, който се бе съгласил да го отведе до Тфейл на кон. Водачът му се казваше Жозеф и яздеше пред него. Той бе избрал най-трудния, но най-краткия път. Слънцето се спускаше над Сирия, която се простираше пред тях.
- Пристигнахме - обяви Жозеф.
Бяха спрели на възвишението, от което се виждаше ширналата се равнина с малките бели разпръснати кубове - къщите на селото.
- Това е Тфейл - съобщи Жозеф. - Има осемстотин жители. И един-единствен път, който води към Сирия. Но ние сме все още в Ливан. Сигурен ли сте, че точно тук искате да отидете?
Симон кимна и насочи коня по нанадолнището.
В центъра на селото слязоха от конете. Фермерът ги завърза за една барака, която приличаше на декор на бар от уестърн.
- Не можем да останем дълго тук - предупреди той.