Искаше да потегли обратно за Хам, преди да се е стъмнило.
Жозеф разпита мъжа, който сервираше чай на двама клиенти, и каза на Симон:
- Трябва да попитаме старицата.
- Коя е старицата?
- Една жена, която живее в Тфейл от деветдесет и шест години.
Жозеф пресече улицата и пое по обрасла с бурени пътека. Пътьом броеше къщите и се спря пред шестата. На прага ги посрещна прегърбена старица с черна шамия. Жозеф помоли Симон да изчака навън.
Банда парцаливи дечурлига тутакси го наобиколи. Симон взе едно камъче и го хвърли във въздуха. Когато го улови и разтвори дланта си, в ръката му имаше химикалка, която той подаде на най-малкото дете. Най-голямото не повярва и поиска Симон да направи друг номер. Симон извади монета от носа на момчето и му каза да я скрие в една от ръцете си. Всеки път отгатваше дали монетата е в лявата или в дясната ръка на хлапака.
- Как го правиш? - попита възхитеното момче.
- Трябва да внимаваш, да наблюдаваш погледа на другия, положението на ръцете му, начина, по който се държи, думите, които произнася. Когато използваш очите и ушите си, отгатваш много неща.
Жозеф излезе от къщата на старицата и разгони децата.
- Преди осем години, след като американците нахлули в страната му, в селото пристигнал един иракчанин. Оттогава живее тук. Къщата му е извън селото. Можем да отидем, ако искате.
Иракчанинът живееше в бяла къща със заден двор, зеленчукова и овощна градина. Тфейл бе толкова изолиран от света, че се налагаше обитателите му сами да се грижат за прехраната си.
Мъж с тъмни очила и бейзболна шапка ги посрещна с насочен автоматичен пистолет.
- Оставям ви - побърза да се измъкне Жозеф. - Ще ви чакам в бара.
Симон се приближи към мъжа с разперени ръце.
- Осама ли се казвате?
- Какво искате?
- Казвам се Симон и съм приятел на Маркус, Халдееца.
Той протегна Корана, отворен на страницата с посвещението. Продължителното мълчание отсреща доказваше, че е на прав път.
- Е, и? - проговори най-накрая мъжът.
- Маркус умря пред очите ми.
Невъзможно бе да се види реакцията на мъжа, скрита зад огромните черни очила.
- Какво ме засяга това? - ядосано отвърна той след ново продължително мълчание.
- Написали сте, че Халдееца не може да се провали. Но сгрешихте.
Мъжът покани Симон в тъмен коридор, който водеше към вътрешен двор, където растеше портокалово дърво. Той претърси посетителя и провери сака му за оръжие и експлозиви. След като не откри нищо, предложи на госта си чай и изчезна в кухнята.
След малко се върна с чайник, две чаши и едно предложение.
- Няма да е зле да разкажем един на друг за себе си.
Симон описа накратко своите перипетии от изчезването на Маркус до убийството му. След което отстъпи думата на своя домакин, който свали черните си очила и показа въгленовочерните си очи. Казваше се Осама ал-Шауи. Беше бивш офицер от тайните служби на Саддам Хюсеин и бе избягал най-напред в Сирия, а след това се бе скрил в този ливански анклав. С Маркус се бе запознал през 2003 година в Сирия, където Маркус изследвал произхода на Корана. Халдееца, както го наричали понякога навремето, бил открил, че не всички християнски богослужебни книги на назареите, вдъхновили халифа Отман да напише Корана, са били унищожени. Съществували един или два Codex Coranicum, създадени преди Мохамед.
- Коран преди Корана - обясни Осама.
Всъщност той употреби думите на Юстинос Сафар.
- Коранът е рожба на политическата стратегия на юдео-назареите, а сетне - на арабите... - добави Осама.
- Монсеньор Сафар вече ми разясни това - прекъсна го Симон.
- А каза ли ви, че Саддам Хюсеин се опита да се домогне до Codex Coranicum?
Истината била, че иракските тайни служби успели да се сдобият с един първоначален Коран, чрез който Ирак можел да упражнява натиск върху Мека. След като нападнал Кувейт и по този начин ограничил влиянието на Саудитска Арабия, Саддам се готвел да стане господар на Близкия изток. Ала американците унищожили мечтата му за господство, като през 2003 година нападнали Ирак и конфискували прословутия ръкопис.
- Какво са направили с него? - попита Симон, който ден след ден откриваше нови скрити исторически факти.
- Не зная. Но с въпросния Кодекс американците биха могли да поставят на колене мюсюлманския свят.
- Маркус ли откри втория Кодекс?
- Мисля, че да. Но не го задържа у себе си.
- Какво направи с него?
- Не зная.
- Как е възможно толкова компрометиращи исляма ръкописи да не са били унищожени през вековете?
- Всичко, което ми е известно, е, че назареите са ги пазили поколения наред. Според Маркус един от двата Кодекса е бил съхраняван известно време в тайната библиотека на Иван Грозни в Москва.