Двамата мъже замълчаха за момент, за да изпият чая си.
- Какво всъщност търсите? - попита Осама.
- Баща ми твърдеше, че произходът на Корана ме засяга пряко. Той ми наложи това дирене.
- Не сте единственият, който се опитва да намери съкровището.
- Кои са другите?
- Всички. Ислямистите, Ватиканът, евангелистите, руснаците, саудитските тайни служби и много други...
- Усещам ги наоколо.
- Щом още сте жив, това означава, че имат нужда от вас.
След тези не особено успокоителни думи, двамата довършиха чая си.
- Маркус скри от мен, че е работил с баща ми. Защо го е направил според вас?
- Навярно е искал да ви предпази от опасността.
- Разкажете ми нещо повече за Маркус.
- Използвах връзките си, за да му доставя фалшиви лични документи. Понякога се криеше вкъщи. Имахме достатъчно време да се опознаем и помежду ни се роди доверие. Но той никога не говореше за себе си.
- Не ви вярвам - заяви Симон.
- А защо не?
- Никой не се доверява на човек, за когото не знае нищо.
Иракчанинът направи кисела физиономия, защото си даде сметка, че събеседникът му е много проницателен.
- Маркус имал жена и дете - призна той.
- Какво е станало с тях?
- Били убити в атентат в Бейрут през 1983 година. Той оцелял, но в бъркотията го взели за загинал. Продължил живота си под нова самоличност. Само двама души били в течение на този факт: най-добрият му приятел и аз.
- Кой е най-добрият му приятел?
- Не зная името му, но от Маркус съм чувал, че е френски дипломат. По време на атентата през 1983-а бил на работа в Бейрут.
Симон побеля като платно.
- Лошо ли ви е? - разтревожи се Осама.
- Това е баща ми.
- Кой? Маркус или дипломатът?
- И двамата.
76
Последното парченце от пъзела осветли цялата истина. Осама настани Симон във вътрешния двор, за да остане сам със себе си и с един тефтер, който му служеше за отдушник и чиито страници запълваше с нервен почерк.
1983: ислямски терорист хвърля във въздуха ресторант в Бейрут, където вечерят моите родители, Анри и Лейла Ломбарди. Аз също съм там. На две години съм. Родителите ми загиват. Или поне всички мислят така. Истината е, че, за разлика от майка ми, баща ми оживява, но желае да го смятат за мъртъв. Дали самият той не е бил обектът на атентата? Всеки френски журналист, който изследва произхода на Корана, може да стане мишена на терористите. Анри сменя своята самоличност с намерението да продължи диренията си и така да отмъсти за смъртта на любимата си съпруга. Тъй като не може да нападне авторите на атентата, той решава да атакува всички мюсюлмани по света. Как? Като разкрие истината за произхода на Корана, която вече е започнал да изтупва от прахта. Като разклати устоите на тази сееща смърт религия. Търсенията му продължават години, защото истината е дълбоко скрита, а доказателствата са много добре пазени. За да успее да доведе битката до успешен край, баща ми се обръща към своите приятели, Пол и Амина, с молба да се грижат за мен. Моли ги също така да станат мои родители и никога да не споменават името му пред мен. Пол е дипломат. Той е в състояние да подправи моите документи. Тайно поддържа връзка с баща ми и дори до някакъв предел му помага в неговите търсения. В крайна сметка Пол изгубва надежда. Тъй като получава заплахи, той, без знанието на Анри, пише писмо завещание, което да ми помогне да стигна до сейфа, съдържащ всичко отнасящо се до мен и до произхода на Корана. Пол предава тефтерчето си на Маркус, продава книгите си и слага черта на всичко. Но вече е късно. Името му е в черния списък.
Анри Ломбарди води битката си докрай. Той става Маркус Кершнер, или Халдееца. Води разследвания в различни страни, никога не се задържа на едно място, влиза в различни религиозни ордени с цел да обърка следите и да научи някои тайни и дори бива ръкоположен за свещеник. Неговият втори живот е изпълнен със себеотрицание, с натрапчивата идея за наказание, с екстремизъм и... лудост. Той винаги се е стремял да събере петте доказателства. Успял и е? Едва ли, защото би ги представил на света, за да утоли отмъщението си. Едно е сигурно: Маркус се е превърнал във враг на тайните служби на много страни и на ислямистите...
- Добре ли сте? - прекъсна мислите му Осама ал-Шауи.
Симон го погледна, без да го вижда.
- Водачът ви е тук. Не може да чака повече.