- Убиха го вчера пред очите ми - поясни Симон.
- Още един християнин, чиято смърт ще бъде приписана на сирийската армия.
- Имате ли представа кой е убиецът му?
- Щом Халдееца е мъртъв, това е краят.
- Краят на какво?
- По-добре влезте - каза архиепископът.
80
Тримата прекосиха трикорабната църква с три абсиди. Там, където напречните галерии се пресичаха, имаше купол с ниши в ъглите. Той бе покрит със стенопис, представящ Дева Мария и двамата светци - Сергий и Вакх.
Салуан ибн Науфал изнесе похвално слово за църквата, която бе най-старата действаща църква в християнския свят. Някои от гредите над главите им бяха на две хиляди години. Литургиите се изнасяха на арамейски - семитският език, на който пишели и говорели първите християни в Близкия изток.
- Християните наричали този език сириак, за да се разграничат от езичниците, нали така? - попита Симон.
- Сириак бил говоримият, литературният и езикът на литургиите в Близкия изток чак до VII век - уточни архиепископът. - С появата на исляма сириакът бил изместен от арабския, ала християнските общности го съхранили като литературен и литургически език.
- Нали знаете, че Коранът е бил написан на сириак? - каза Симон.
- Да, написан е на сириак в Сирия, откъдето започва всичко.
Ехото от последното изречение на Салуан ибн Науфал постепенно заглъхваше в църквата. Симон се убеди, че всички, които срещнеше, твърдяха едно и също. Сякаш се бяха наговорили.
- Казахте, че смъртта на баща ми вещае края. Краят на какво?
- Баща ви беше на път да открие петото доказателство, с което да сложи край на произвола в нашата страна.
- Произволът на кого?
- Ние живеем в страх. Вие не можете да разберете колко се боим, защото не живеете тук. За световните медии истината е само една. Никоя от тях не отразява нашествието на въоръжените ислямистки групи, които изтезават, осакатяват или убиват военните и цивилните, защото не подкрепят бунтовниците. Преди Арабската пролет тук живеехме спокойно.
- Следователно вие сте на страната на Башар ал-Асад?
- Ще бъде истинска катастрофа, ако светският режим, който той установи, падне. Тогава ще бъде унищожен гражданският принцип, гарантиращ правата на малцинствата, били те християни, друзи, алауити, шийти или исмаелити. Установяването на ислямистки режим ще наложи шариата и ще принуди един милион и седемстотин хиляди християни да напуснат страната. Най-лошото от всичко е, че западните правителства поддържат ислямистите, които свалиха правителствата в Тунис, Египет, Либия...
Симон си спомни за двата лагера, за които му бе говорил Осама.
- Ислямистките групи организират кланета, за да тероризират населението и да го накарат да се разбунтува срещу правителството - продължи архиепископът. — Всички, които не споделят възгледите им, биват елиминирани, а те в по-голямата си част са християни или алауити, от чието малцинство произлиза президентът Башар ал-Асад. Седемдесет и пет процента от населението го подкрепя. Армията, срещу която се обявява Западът, използва танковете си, за да защитава тази голяма част от населението, а не да стреля срещу него.
- Дали Башар ал-Асад притежава Codex Coranicum? -попита Симон.
Въпросът бе толкова неочакван, че Салуан скептично замълча. Симон продължи:
- Нима „Мюсюлманските братя“ с помощта на ЦРУ и на Саудитска Арабия не се стремят да се сдобият с Кодекс Б? Нима те не предизвикаха Арабската пролет, само и само да се доберат до ръкописа, който би могъл да ги дискредитира пред милиард и половина вярващи?
- Вашите въпроси съдържат отговорите.
- Имам още един въпрос, който не съдържа отговора: кое е петото доказателство, което баща ми се е канил да разкрие?
Архиепископът го погледна преценяващо. Симон отгатна мисълта му.
- Готов съм да чуя истината, която, изглежда, ви притеснява. Стигнах до края на пътя, който мога да нарека пътя на познанието. Затова не желая да слушам глупости.
- Башар ал-Асад твърди, че притежава Кодекс Б. Не знаем дали казва истината, или блъфира. В замяна на това знаем, че баща ви успя да се добере до Кодекс А. Това е четвъртото доказателство.
- А петото?
- Скоро ще разберете.
81
Монсеньор Салуан ибн Науфал повика пълничкия свещеник и му каза нещо настрани. Върху кукленското лице на отеца се изписа огромна изненада и той излезе. Архиепископът покани Симон на терасата, от която се откриваше панорама към Маалула и цялата долина. Слънцето оцветяваше мирния пейзаж, свидетел на раждането на повечето от онези, които бяха написали историята на човечеството. Първи били шумерите, създали многобройните митове, които се превърнали в неразделна част от монотеистичните религии. Безкрайният простор изпълни Симон с отдавна търсения от него вътрешен покой.