Салуан ибн Науфал тутакси изчезна.
- В командировка съм от ЮНЕСКО - обясни тя.
- Аха.
- Маалула е в списъка за включване в световното културно наследство. Това светилище трябва да бъде запазено на всяка цена.
- Гигантските статуи на Буда в Бамиан и малийските мавзолеи вече бяха включени в списъка, но въпреки това бяха унищожени.
- Нищо не може да спре ислямският екстремизъм. Но той може да бъде забавен.
- Защо си вървяла след мен?
- Напротив, пристигнах преди теб.
- Знаела си, че ще стигна до Маалула?
- Всичко е предначертано, Симон.
Тя се приближи до него и вместо аргументи му предложи уханието на ориенталския си парфюм. Близостта й го зашемети и той забрави въпросите си.
- Липсваше ми - каза тя.
И го целуна по бузата.
- Досущ целувката на Юда - промълви той.
Тя го целуна отново. Този път по устата.
Продължително, както първия път в Йерусалим.
- Не мисля, че Юда е целунал Иисус по този начин - отбеляза тя.
- Ще ми обясниш ли защо си тук?
- Вярвам в теб и ти се притекох на помощ.
- Що за глупости?
- „Колкото да ви дарявам от писание и мъдрост, после при вас ще дойде Пратеник, да потвърди наличното у вас. Вярвайте в него и му помагайте!“ Сура 3, ред 81.
Симон се извърна и се полюбува на планините, над които слънцето залязваше. Колко незначителен бе неговият живот в сравнение с този ежедневен божествен кръговрат.
- Моето незначително съществуване като че ли има голямо значение за вас - установи той.
- Не желая да чувам думата „незначително“ - отсече тя.
- Престани да ме взимаш за Месията.
- Заснет си на видео да преминаваш през Портата на Месията.
- Как си представяш, че ще премина през зазидана, дебела пет метра порта? - възрази той, без да откъсва поглед от хоризонта.
- Имаш дарби, Симон.
- Казваш го, защото си ме виждала да правя номера на илюзионист.
- Наречи ги както искаш: дарби, номера, чудеса... Това няма значение.
Той се обърна към нея и събра смелост да срещне измъчения й поглед.
- Коя си ти всъщност, Саба? Нима мястото на една мюсюлманка е в радикална християнска секта?
- Никога не съм ти казвала, че съм мюсюлманка. Придържам се към предписанията на изначалния Коран, но това не ме прави мюсюлманка.
- Назарейка ли си?
- Да, какъвто бе станал и баща ти.
- Баща ми би се покръстил в коя да е религия, стига да постигне целта си.
- Каква е била целта му според теб?
- Да отмъсти на религията, отговорна за смъртта на съпругата му.
- По какъв начин да отмъсти?
- Като подкопае свещените основи на исляма.
- По този начин би си навлякъл някоя и друга фетва и нищо повече.
- По-добре ми кажи всичко, което знаеш за него, за да не губим време.
- Каузата на баща ти бе много по-благородна от обикновено отмъщение. Цели трийсет години той подготвяше завръщането на Месията, закриляше го от най-ранна възраст, събираше доказателства за легитимността му.
Тя го гледаше право в очите. Ветрецът развя косите й около прекрасното й лице. Симон се опитваше да не се поддаде на магията.
- Петото доказателство си ти - обяви тя.
83
Свечеряваше се и нежната светлина хвърляше златисти отблясъци в очите на Саба, но Симон не успя да се наслади на този миг. Темата на разговора го бе погълнала изцяло.
- Пратеникът ще възвести завръщането на назареите в Йерусалим - добави Саба.
- Чуй ме! Моето предполагаемо преминаване през Златната порта е чиста мистификация. Баща ми я организира зад гърба ми, за да се подиграе с религиозните вярвания, унищожили нашето семейство.
- Разбирам, че не вярвате в нищо. Дори в самия себе си - намеси се архиепископът, който се бе появил отново.
- Във всеки случай не вярвам в ролята, която ми приписвате.
- Иисус също се е съмнявал - възрази Саба.
- Аз гледах видеото - каза Салуан. - Видях ви да преминавате през Златната порта.
- И аз видях в един филм Супермен да лети. Нима вярвате, че това е истина?
- Ние разполагаме с видеозаписа.
- Мога ли да го видя? - обърна се Симон към Ибн Салуан.
- Той е при нашия патриарх.
- Готов ли си да ни последваш при него? - попита Саба.
- Къде е вашият патриарх?
- От съображения за сигурност за предпочитане е да се срещнете с него на неизвестно за вас място - отвърна Салуан и тръгна към сградата.
Симон го последва, но улови Саба за ръката, за да я задържи на терасата.
- Трябва да ти задам много въпроси, но един е неотложен.
- Питай, Симон.
- За идиот ли ме смяташ?