- Ще тръгнете призори - предупреди ги Салуан. - Ще ви събудим в четири часа.
Симон влезе в спартански обзаведената си стая с легло и умивалник. Написа няколко реда и си легна, защото го мъчеше мигрена.
На вратата се почука.
Той недоволно се надигна и отиде да отвори. Беше босоногата Саба.
- Да не би да си забравила да ми кажеш нещо?
- Какво още искаш да знаеш?
- Истината, да речем.
- Вече ти я казах.
Той се усмихна иронично, за да й покаже, че не е вчерашен.
- Не съм те излъгала коя съм. Казвам се Саба Шахи и съм сирийка. Родителите ми живеят в Дамаск, аз работя в ЮНЕСКО, вярвам в Бога и в изначалния Коран, живея в Париж в тристаен апартамент с кучето си Трюф и обичам да готвя за приятни хора...
- И си все още девствена в очакване на съпруг, който да те забули.
Тя се смути.
- Пазя девствеността си за моя съпруг, с когото ще завърша дните си в Сирия. Но никога не съм казвала, че ще се забуля. Фереджето е измишльотина на мюсюлманите, за него не се споменава в Корана.
Двамата стояха един срещу друг на прага на стаята.
- Все още ли се съмняваш, че съм девствена? - попита тя.
- Да.
- Мога да ти докажа, че казвам истината.
Тя прекрачи прага. Той отстъпи пред настойчивостта на очарователния апостол. Саба заключи вратата и го бутна на леглото. Съблече пуловера си, свали дънките, сутиена и слипа си. Симон гледаше като хипнотизиран весталката, появила се изпод купчината дрехи.
Той не каза нищо.
Тя му се отдаде.
87
Някой тропаше на вратата. Симон отвори очи и опипом отиде да отвори. На прага стоеше дебелият свещеник и го гледаше смутено.
Симон осъзна, че е гол.
- Часът е 3,45 - съобщи дебелакът. - Камионът скоро ще пристигне.
- Веднага се обличам.
Симон обля главата си с вода, за да се събуди. Направи бърз преглед на неотдавнашните събития: вчера бе пристигнал в манастира в Маалула; смятаха го за Месия; щяха да го заведат при патриарха на назареите, а през нощта Саба бе дошла при него... Освен ако не бе сънувал, що се отнася до последното събитие.
Потърси следи от прегръдките им в малкото огледало над умивалника. На шията си забеляза розово петно. Обърна се и вдигна завивките от леглото. Взе чаршафите и ги сви на топка, за да не разкрие тайната на жената, която бе дарила девствеността си на „Месията“.
Влезе в манастирската трапезария и забеляза, че Саба е вече там. Тя остави чашата с кафе и му отправи прелестна усмивка, която говореше красноречиво за случилото се помежду им през нощта. Салуан ибн Науфал ги наблюдаваше, изправен в един ъгъл.
- Добре ли спахте? - попита той.
- Добре - лаконично отвърна Симон.
Седна на масата, където архиепископът му бе оставил димяща чаша кафе.
- Ще хапнете ли нещо?
- Не, благодаря, по това време рядко съм гладен.
- Това време е най-подходящо за пътуване. Толкова рано рядко се срещат милиции.
Симон изпи кафето си, като не изпускаше Саба от очи.
- Хайро ни чака - нетърпеливо се обади Салуан.
Симон взе сака си и тръгна след духовника. Саба вървеше редом с него. Ръцете им дискретно се докосваха.
Пред манастира моторът на камиона бръмчеше и изпускаше дим по-черен от нощта. Саба и Симон се сбогуваха с прелата и се качиха в кабината.
- Следващият път ще се срещнем в един по-добър свят - каза им той, като затваряше вратата.
Смущаващите му думи все още кънтяха в главата на Симон, която бе замаяна без видима причина.
Хайро Абуд потегли със скърцащ съединител и изкачи склона между два реда притъмнели къщи. Струваше им се, че са сами на света. Изведнъж Симон почувства непреодолима умора. Толкова ли малко бе спал? Зави му се свят и той положи глава върху рамото на Саба, след което заспа.
88
- Симон, пристигнахме.
Саба се опитваше да го събуди. Той присви очи, защото дневната светлина бе ослепителна, а лицето на Саба - лъчезарно.
- Ти спа през целия път.
- Къде сме?
- При нас.
- При кого?
- При назареите.
- Колко е часът?
- Почти седем. Пътувахме три часа.
Той се изправи с пулсиращи слепоочия. Десетина мъже във военна униформа в пясъчен цвят се бяха струпали около камиона, който Хайро бе спрял в една тясна и стръмна долина. Самият той пушеше настрана в компанията на жена с шамия.