- Благодарение на петото доказателство - добави Йоан.
- Благодарение на вас, Господарю, който премина през Портата на Месията, за да ни спаси - вметна Давид.
- Мога ли да видя видеозаписа на моя подвиг? - попита Симон.
Патриархът помоли Нидал да го донесе.
Назареецът се върна с един таблет, на който пусна лошокачествен запис.
Симон видя себе си да криволичи на лунната светлина между гробовете, след което да се втурва към Златната порта и въпреки предупрежденията на войника да изчезва в стената сред облак прах. Сцената продължи по-малко от минута. Смаяният Симон помоли да я види още веднъж. На записа си личеше, че заради изпития алкохол той изобщо не бе на себе си. Но какво обяснение да намери за преминаването през портата? Ако не помнеше, че същата вечер скитаха заедно с Маркус, щеше да е убеден, че записът е мистификация. Пусна го да се върти непрекъснато с намерението да открие следи от евентуален монтаж или фалшификация. Видя как десет пъти преминава през дебелата стена и се примири с факта, че изчезва в нея пред погледа и пред камерата на собствения си баща.
- Не е възможно! - провикна се той въпреки всичко.
- За Месията няма невъзможни неща - възрази Симеон XVI.
Останалите пак се прекръстиха.
- Разбирам защо реагирате така - продължи патриархът - Авраам, Мойсей и Иисус също са изпитвали съмнения.
Съмнението, за което му бе говорила и Саба, изведнъж стана осезаемо. Сърцето му биеше лудо, задъхваше се, обзеха го черни мисли и чувството, че ще изгуби контрол над себе си и ще полудее.
- Ще ни дадете ли картата на Сирия? - обърна се към него патриархът.
Симон, който беше близо до припадъка, се опита да се съсредоточи.
- Картата на Сирия ли?
- Да, същата, която един мюсюлмански учен съставил през XIII век и на която е отбелязал истинските наименования на населените места.
- Това доказателство ли ви липсваше?
- Открадна го един дисидент от нашето братство, за да го предаде на руснаците. Вие го намерихте у един английски колекционер.
- А вие ме използвахте, за да я иззема.
- Месията не може да бъде използван. Ние му служим. Вие сам решихте да отидете в Лондон. Саба и останалите членове на нашата общност направиха всичко възможно, за да осигурят безопасността ви.
- Кои са враговете ни?
- Вие ги знаете: това са всички онези, които имат интерес петте доказателства да не попаднат в ръцете ни.
Симон му подаде картата на Сирия, без да изпита съмнение към намеренията на патриарха, защото постепенно се бе убедил, че записът на невероятния му подвиг е истина, а на лицето на Саба бе изписано доверие. И през ум не му мина, че сцената е режисирана от назареите с единствената цел да се сдобият с картата.
- Талибаните унищожили ли са дипломатическите писма? - попита той.
- Официално, да. В действителност писмата бяха спасени от един будистки монах. Светият човек знаеше, че ни принадлежат, и прекоси границите, за да ги предаде на архиепископа на Маалула. Но стига сме говорили, оставяме ви да разгледате спокойно Кодекс Б.
Всички се оттеглиха с изключение на Саба, която го гледаше разтревожено, защото бе забелязала, че Симон не е на себе си.
- Добре ли си?
- Как да съм добре, когато всички ме смятат за Месия.
- Някои имат по-тежка участ от твоята.
- Как мога да повярвам на подобно твърдение? Ако бях Месия, щях да съм озарен от някакво откровение.
- Но то е в теб, Симон. Нарича се съмнение. Съмнението подсилва вярата. Твоето състояние на духа е като на Иисус, когато извършвал чудеса. Да вървиш по водата или да преминеш през стената не е самоцел, а осъзнаване, разширяване на кръгозора, път към истината.
- За коя истина говориш?
- Тази, която си търсил от години насам.
- Как така от години?
- Не забравяй, че през цялото време си се стремял към вътрешно усамотение и покой. Медитациите са те подготвяли да приемеш необятната истина.
- Нищо не търсех до смъртта на Пол.
- Не си го осъзнавал. За разлика от теб, родителите ти са знаели още от самото ти раждане. Те са пожертвали живота си, за да дойде денят, в който ти ще изпратиш посланието си към света.
- Какво послание?
- Не го ли виждаш, пред очите ти е.
Саба излезе и го остави насаме с Кодекса.
89
Симон прекара целия ден в четене на първия Коран, написан от Уарага ибн Науфал, чието намерение било да превърне арабските племена в свои съюзници.
Разбра защо Пол го бе насърчил да научи арамейски. Той бе предвидил, че ще му потрябва. Очите му се умориха да се взира в древните пергаменти, от чийто текст струеше победоносен дух.