Дочуха се изстрели. Симон усети пробождане в гърба. Опитваше се да не изостава от Саба, чиято издръжливост и бързина издаваха отлична тренировка. Събу сандалите си, ускори темпото, с отскок се приземи на сухия, твърд склон. Всяка крачка беше болезнена, кръвта бучеше в ушите му, сърцето му се блъскаше в гърдите му, а острата болка бе обхванала целия му гръбначен стълб. Той прескачаше острите скали и бодливите храсти, лъкатушеше сред камъните, които се търкаляха под краката на Саба, подхлъзваше се на сипеите.
Щом стигнаха до долу, Саба, без да се обръща към Симон, който я следваше във вихъра от суха пръст и храсталаци, се втурна към централния път, водещ към Маалула.
- Къде отиваш? - викна й той.
Опита се да я хване, но пейзажът се завъртя около него. Саба се отдалечи и заприлича на малка точица на хоризонта. Небето се наклони, хълмовете се преобърнаха, земята се огъна и Симон се срина.
Дойде в съзнание, когато чу мотор на кола. Над главата му се отвори врата, която единични изстрели тутакси надупчиха.
Куршумите свиреха над главите на двете жени, докато го настаняваха в голям джип.
- Ще се справиш ли? - попита Саба.
Тя сви шала си на топка и го притисна върху раната, за да спре кръвотечението. Лицето й беше цялото в пот. Косите й бяха побелели от прахта.
Нов залп проехтя зад колата и тя рязко потегли, като подскачаше при всяко превключване на скорост. На Симон му се гадеше от спортното каране на жената, която ги бе взела на стоп. Той се изправи на седалката, за да не повърне.
- Коя е тя? - попита той Саба.
- Спрях колата й на пътя.
- Кой ви изпрати, провидението или сирийските тайни служби? - попита той шофьорката.
- Изстрелите - отвърна тя с дрезгав глас.
Този глас му бе познат.
- Коя сте вие?
- Вече сме се срещали.
Тя вдигна глава към вътрешното огледало за обратно виждане и той видя лицето й. Симон разпозна жената, с която бе разговарял в бар „Уайт Траш“ в Берлин.
- Вие сте приятелката на Маркус... на баща ми! Какво правите тук?
- Аз съм господин X.
95
Колата 4x4 взе рязко един завой.
- Как е истинското ви име? - попита Симон, след поредния завой по неравния път.
- Нека си остана господин X - отвърна шофьорката. - Псевдонимът ме прави едновременно анонимна и ориентира подозренията към мъжкия пол.
Тя пусна чистачките, за да отмие наслоилата се върху предното стъкло прах, и се възползва от един прав участък, за да му разкаже каквото знаеше. Работела като изследовател в Corpus Coranicum. Там се запознала с Анри, докато той правел своите проучвания. Съчувствала му за драмата, съсипала живота му, и му давала, без знанието на дирекцията, копия от клишетата, които Бергщресер направил на Кодекс А в Маалула и на Кодекс Б в един манастир на друзите. Влюбила се в Анри и му помагала от все сърце.
- Той често ми говореше за сина си, когото наблюдаваше отдалеч. Запознах се с вас в берлинския ресторант. Най-сетне видях детето на човека, когото обичах. Срещнахме се още веднъж на входа на Corpus Coranicum. Но вие не ме познахте, защото бях с хиджаб.
- С хиджаб ли?
- Навремето много исках тази работа. Най-добрият начин да стана част от екипа на Ангелика Нойвирт, бе да ме вземат за мюсюлманка.
- Защо в писмото си ме насочихте към Оскар Ландер?
- Не знаех къде се крие Анри. Затова ви изпратих при негов познат.
- А сега как ме открихте?
- Юстинос Булос Сафар ми съобщи за убийството на Анри. Взех първия самолет за Дамаск. Юстинос се бе погрижил за погребението на баща ви.
Господин X ловко избягна един дълбок коловоз, в който несъмнено биха затънали, и заобиколи пясъчната ивица, в която биха забуксували. Продължи да шофира и да разказва.
- Юстинос ми каза накъде сте тръгнали. Наех най-големия джип в района, за да стигна до Маалула. Пътувах към сектата, когато чух изстрелите.
- До каква степен бяхте свързана с баща ми?
- Обичах баща ви. Но в сърцето му имаше място единствено за майка ви, Лейла. Беше я превърнал в светица и единственото му желание бе да унищожи идеологията, причинила смъртта й.
- Струва ми се, че вече не ни преследват - каза Саба, след като се обърна.
- Не зная дали е за добро - отбеляза господин X.
- Защо?
- Защото назареите щяха да ни защитят от всички останали.
96
Поеха по един неравен път, прокаран сякаш специално за джипа.
- Ливанската граница е наблизо - успокои ги шофьорката.