— Какво? — попита Алма.
— О, планирането на дългосрочните инвестиции — рече неопределено Хърбърт.
— Ще ни трябва краткосрочно планиране, за да си платим сметката в магазина следващия месец.
— Моля ви — повтори Хърбърт.
Последвах го в спалнята. Той затвори след мен. Седнах на края на леглото и го наблюдавах, докато отваряше една вратичка в стената, където бяха скрити тръбите за банята. Мушна ръка вътре, изпръхтя и измъкна един плик.
— Охо, — рекох аз апатично — там били облигациите значи. Много хитро. Защо са тези усложнения, господин Фостър? Аз знам как изглеждат държавните облигации.
— Алма — викна той.
— Да, Хърбърт.
— Защо не ни направиш кафе?
— Вечер не пия кафе — отказах аз.
— Имаме останало от вечеря — отвърна Алма.
— Не мога да спя, дори от една глътка — наблегнах отново.
— Направи ново — заръча й Хърбърт.
Пружините на креслото изскърцаха и бавните й стъпки се отдалечиха към кухнята.
— Е?
Сложих списъка върху избелялата покривка на леглото. Овладях се.
— М-м — рекох бавно. — Бих ли могъл да зная какъв е произхода на тези ценни книжа?
— Моят дядо ми ги остави преди две години. Обилагациите се намират при адвокатите му. Изпратиха ми този спъсък.
— Знаете ли каква е стойността на вашите акции?
— Имаха оценка, когато ги получих — той прознесе цифрата и за мое разочарование изглеждаше странно отегчен, дори някак нещастен.
— Малко са се повишили от тогава.
— С колко?
— На днешната борса може би струват около 750 хиляди долара, господин Фостър.
Изражението му не се промени. Новината не го развълнува — все едно му бях казал, че навън е зима. Когато в хола се чуха отново стъпките на Алма, той повдигна вежди и ми даде знак да мълча.
— Тя не знае ли?
— Не, за Бога! — сякаш сам се изненада от своята енергичност Фостър. — Още не е дошъл моментът.
— Ако ми позволите да взема този списък, офисът ни в Ню Йорк ще ви направи пълен анализ и препоръки — пошепнах му аз. — Мога ли да ви наричам Хърбърт, сър?
Моят клиент — Хърбърт Фостър — носеше костюм от поне три години. Никога не беше притежавал повече от един чифт обувки. Тревожеха го вноските за колата, хранеше се с риба и сирене, вместо с месо, тъй като то бе скъпо. Жена му сама шиеше дрехите за себе си и малкия Хърбърт, както и — калъфите, завесите — всички от един и същ плат, купен на сметка. Семейство Фостър живееха кучешки — трябваше да избират между нови гуми и гуми втора употреба. На телевизия ходеха две къщи по-надолу по улицата. Несъмнено се ограничаваха в малката заплата, която Хърбърт получаваше като деловодител в една фирма за търговия на едро.
Бог ми е свидетел, не е престъпление да се живее така! Дори е много по-добре от моя начин на живот. Объркването идваше оттам, че пред себе си виждах човек с доход, който след удържане на данъците, възлизаше на около двайсет хиляди годишно.
Нашите анализатори прегледаха книжата на Фостър и дадоха своята оценка за вероятното поскъпване на акциите, възможните печалби, въздействието на войната и мира, инфлацията и дефлацията и т.н. Докладът съдържаше двайсет страници — рекорд в моята практика. Обикновено те се подвързваха в картонени корици. За този на Хърбърт използваха червена кожа.
Получих доклада в събота следобяд и се обадих на Хърбърт, за да го попитам дали е удобно да му го занеса. Имах за него страхотна новина. Първоначалната ми оценка на акциите отпадаше. Портфейлът му в момента възлизаше на близо 850 хиляди долара.
— Пристигна анализът и препоръките — казах аз. — Нещата изглеждат добре, господин Фостър, дори много добре. Имате нужда от малко разнообразяване тук-там, може би трябва повече да наблегнете на растежа, но…
— Залавяй се и прави, каквото трябва — прекъсна ме той.
— Кога бихме могли да поговорим? Безспорно трябва да обсъдим нещата заедно. За мен е удобно още тази вечер.
— Тази вечер съм на работа.
— Извънредно във фирмата за търговия на едро ли?
— На друго място… в един ресторант. Работя вечер… в петък, събота и неделя.
Странно — човекът имаше може би по 75 долара на ден от ценни книжа и работеше три нощи седмично, за да свърже двата края!
— В понеделник?
— Свиря на орган с хора на черквата.
— Вторник?
— Тренировка с доброволния отряд огнеборци.
— Сряда?
— Свиря на пиано за народните танци в черквата.
— Четвъртък?
— В четвъртък с Алма ходим на кино.
— Тогава кога?
— Действай, както трябва и това е.
— Не искате ли да сте в течение на онова, което правя?