Отворих вратата на 10–8 със собствения си ключ: в маленкото ни жилище бе полна тишина, защото тато и мама бяха уехали в страната на сънищата, а мама бе оставила на стола маленкий ужин — няколко кусочки месо от консерва като сюнгер с филийка-две хляб и масло и чаша обикновено холодно молоко. Хохо, чисто молоко без нищо резливо, без Синтемеск или ром. Колко особено, братлета, ми се струва вече девственото молоко, но все пак го изпих и покушах, сумтейки, защото бях по-гладен, отколкото предполагах, а после измъкнах плодов сладкиш от долапа и като чупех лакомо кусочки, тъпчех ги в ненаситната си рот. После почистих зубите си с език, мляскайки, и влязох в малката си комната или бърлога, като се раздеваех по пътя. Тук бе моят кроват и стереото, гордостта на моя жизн, и плочите ми в шкафа, и знаменца, и флагчета по стената за спомен от изправителните училища, в които съм бил още от единайсет-годишна възраст, всяко от тях с фосфоресциращ герб, име или цифра: ЮГ 4; МЕТРО ТВУ СИНЬО ПОДЕЛЕНИЕ; МОМЧЕТАТА НА АЛФА.
Маленките спикери на стереото ми бяха пръснати из цялата комната, по потолока, стените, пода, та като лежа в кревата си, слушайки музика, да се чувствам впримчен в мрежата на оркестъра. Тая вечер ми се щеше най-напред онзи нов концерт за скрипка от американеца Джефри Плотъс, изпълнен от Одисиъс Корилос с филхармонията на Мейсън (Джорджия). Затова я измъкнах оттам, където бе складирована сред другите, пуснах я и зажидах.
И тогава, братлета, тя се понесе. О, благодат, благодат и рай! Лежах гол, с лицо към тавана, с голова върху руката ми на подушката, със затворени глаза, с откроена от блаженство рот, заслушан в струите от нежни звуци. Самото великолепно великолепие! Тромбоните ръмжаха златисто-червено под кревата ми, зад головата ми тромпетите лумнаха в сребрист огнен тризъбец, а откъм вратата тимпаните преминаха през вътрешностите ми и се пръснаха навън като захарна буря. 0, чудо на чудесата! И тогава птица рядка дрънна на небесни струни и като сребристо вино, разлято в космически кораб напук на земното притегляне, цигулковото соло се извиси над останалия щрайх, изплете клетка от коприна около кревата ми. Тогава флейта и обой пронизаха като платинени червеи гъстия карамел от злато и сребро. В такова блаженство плувах, братлета! Тато и мама в съседната спалня се бяха научили вече да не стучат на стената с оплаквания от шума, както го наричаха. Аз ги бях научил. Уже взимаха хапчета за сьн. Сигурно вече ги бяха взели, знаейки каква радост изпитвам от нощната музика. Слушах с плътно сжати глаза, за да запечатам блаженството по-хубаво от бога на Синтемеск. Видях такива красиви картини! Мужчини и женщини, стари, и млади, лежаха на земята и кричаха за милост, а аз се хилех до уши и мачках със сапог лицата им. Имаше и девочки, раздрани и пищящи до някакви стени, а аз ги чуках ли, чуках, и наистина когато музиката, която беше само първа част, се издигна до върха на най-високата си кула, тогава, легнал по гръб с плътно затворени глаза и руки под голавата, аз изригнах и бликнах, кричейки ааааа от блаженство. Така разкошната музика се спусна до сияйното финале.
След това слушах прекрасния Моцарт, Юпитер, и увидих нови картини с други лица, които тъпча и мачкам, а потом реших да сложа последната плоча, преди да премина отвъд, но исках нещо старо и силно и много грустно, тъй че избрах Бах, Бранденбургски концерт, заради средния и ниския щрайх. Изслушах го в по-друго блаженство и ми се привидя пак онова заглавие върху листа, който бях сорвал същата вечер, струваше ми се очен, очен давно, в онзи домик, наречен Дом. Ставаше дума за някакъв портокал с механизъм. Слушайки Бах, започнах по-лучше да понимая какво значеше ето, и си мислех, унесен в кафявото величие на стария германски майстор, че ми се ще да бях ги ритал и двамата по-силно и да бях ги нарязал на кусочки върху собствения им под. Истина ви казвам, братя мои.
4
На следующата сутрин, братлета, се събудих в нула осем нула нула, но тъй като още се чувствах скапан, смазан и гроги, а глазите ми бяха здравата залепнали от гурели, реших да не ходя на училище-мъчилище. Мислех си как ще остана още немножко в леглото, час-два например, потом ще се облека хорошо и приятно, може дори да си пусна один душ, ще си препека филийка, ще послушам радио или ще прочета газетата сам самичък, в мир и спокойствие. А някъде следобед може дори, ако ми се захочи, да намина към школото, за да увидя какво ново из крепостта на глупото безсмислено учение. Чух как тато ми мърмори, трополи и потом тръгва за работа в бояджийската фабрика, и тогда мама ме повика с болшое уважение, с каквото ми говори, откакто взех да ставам голям и силен: