Като се превъртя за втори раз последната част с всичкия трясък и крик за Радост Радост Радост, двете пиленца вече не си играеха на супер грандами. Те май взеха да се опомнят какво се върщи с невръстната им плът и заявиха, че хочат да си вървят домой и че аз съм бил дикий звер. Изглеждаха като след кроваво сражение, както си и беше, целите разранени и подути. Ами като не хотят на училище, нали все пак трябва да се образоват! Ето, получиха си образованието. Кричаха и се вайкаха оу оу оу, докато си одеваха платята и ме удряха тупа тупа туп с маленките си пестничета, както лежах грязен и гол-голеничък, скапан и грогясал на леглото. Малката Сониета ревеше: „Звяр и омразно животно! Гнусна гад!“ Аз ги оставих да си съберат вещите и да се махат, както и сделаха, заканвайки се да пратят ченгетата по мен и тем подобни лайна. После се спуснаха по стълбите, а аз потънах в сон под трясъка и воя на онова Радост Радост Радост Радост.
5
Случи се така обаче, че се събудах поздно (почти седем и половина по моя часовник) и, както се оказа, това не бе разумно. Ето как всичко в този сумашедший свят има значение. И понимаеш, че едното винаги води до друго. Так так так. Стереото не свиреше вече за радостта, нито „В прегръдка милиони“, значи някой го беше изключил, сигурно тато или мама, защото и двамата ясно се слъйшеха от всекидневната по трак-тракането на тарелки и сръб-сърбането на чая, устало вечеряйки след цял ден бачкане, единият във фабриката, другият в магазина. Горките старци. Несчасните муруци. Надянах халата и се появих в образа на любящ единствен син с думите:
— Хе, ето ме и мен, като нов след цял ден почивка. Готов съм да побачкам немножко вечерна смяна. — Потому що те смятаха, че това правя тези дни, или поне така казваха. — Ммм ммм ммм. Има ли маленко и за мен? — Беше някакъв замразен пай, затоплен във фурната, и не изглеждаше да е много апетитен, но нали все трябваше да кажа нещо. Старият ми броси не особено доволен подозрителен поглед, но не каза нищо, защото не смееше, а мама ме дари с маленка устала усмивка: за теб, плод от утробата ми, единствен мой синко. С две танцови стъпки бях в банята и набързо се поизмих, че се чувствах грязен и лепкав, после се прибрах в бърлогата си да сложа вечерни платя. След това, лъснат, причесан, зализан и страхотен, седнах пред ломчика си пай. Тато се обади:
— Не че ти се меся, синко, но къде точно ходиш на работа вечер?
— О! — преживях аз. — Обикновено случайна работа. Помагам тук-там. Където падне. — И го посмотрих свирепо, да му кажа да си гледа работата, че да си гледам и аз своята. — Не ви искам пари, нали? Нито за дрехи, нито за развлечения. Тогава защо питаш?
Баща ми остана като треснат-плеснат.
— Извинявай, синко. Но понякога се тревожа. Сънувам разни сънища. Може и да ми се смееш, но сънищата много показват. Нощес те сънувах, и то много лошо.
— О? — Той ме заинтересува с това, че ме е сънувал. И аз имах чувството, че нещо съм сънувал, но не можех да си спомня какво точно. — Е, и? — спросих, като спрях да дъвча клисавия пай.
— Видях те съвсем ясно как лежиш на улицата, пребит от други момчета. Като ония, с които ходеше, преди да те изпратят в последното възпитателно училище.
— Аха — улъйбнах се аз внутренно на това, дето татко мислеше, че съм се поправил, или поне си вярваше, че така мисли. И тогда си спомних собствения си сон от сутринта, как Георгий даваше генералските си приказки, а Дим се хилеше беззъбо и въртеше камшика. Но в живота ставало точно обратното на сънищата, са ми казвали. — Не се коси за своя единствен син и наследник, татко — рекох аз. — Не пугай се. Той може сам да се грижи отлично за себе си.
— Но ти — продължи тато — ми се видя съвсем безпомощен и окървавен и неспособен да се отбраняваш.
Всъщност бе станало точно наоборот. Затова се улъйбнах пак внутренно, изкарах всички денги от карманите си и, ги изсипах със звон върху лекьосания скатерт.
— Ето, татко, не са много. Снощи ги изкарах. Но ще ви стигне да изпиете по едно уиски с мама в някое уютно местечко.
— Благодаря, сине — отвърна той. — Ама нали знаеш, че вече не излизаме много с майка ти. Не смеем, като знаем какво е по улиците. Пълно с хулигани и разни типове. Все пак, благодаря ти. Утре ще донеса една бутилчица да се почерпим. — Той загреба с шепа злосторно изкараните денги и ги изсипа в джоба на брюките си, докато мама миеше чинии в кухнята. А аз излязох изпратен от улъйбки на родителска обич.
Като стигнах до входа на жилищния блок, останах маленко стъписан. Какво ти маленко! Отворих рот широко като пещера. Бяха дошли да ме встретят! Чакаха пред нашарения вече общински стенопис, изобразяващ голата доблест на труда: голи мужчини и женщини, здраво гепили колелото на индустрията, както ви казах, а от ротовете им излизат грязни думи, надраскани от лошите малчики. Дим държеше дебела пръчка, натопена в гъст чорний катран и пишеше с едри букви грязни слова върху нашата общинска рисунка, като се кривеше по обичайния си начин. Извърна се, щом Георгий и Пит ми казаха „здрасти“, оголили товаришки белите си зуби, и изрева: „Тои е здес, той приеха, ураааа!“, като изданси тромаво един пирует.