На излизане бабушките рекоха:
— Няма да кажем нищо, момчета. Били сте тук през цялото време.
— Златни момичета. След десет минути сме пак тук да ви почерпим — ответих аз и поведох тримата си друзя към своята зла судба.
6
Веднага след „Нюйоркския херцог“ на изток идваха административни сгради, потом старата библиотека, а след нея огромнейшият жилищен комплекс, наречен „Виктория“ заради някаква си там победа, и след него най-старите къщи на града в едновремешния център. Тук имаше някои очен хороши богаташки къщи, братлета, с престарели люди, мършави старичоци с бастуни, които лаеха като полковници, и бабушки, вдовици или глухи старици, които гледаха кошки, но не бяха докосвали человеческо същество цял живот. Здес наистина се намираха стари вещи, които струваха много мангизи на туристическия пазар: картини и бижута и други боклуци отпреди пластмасовата ера. И ние се приближихме бъйстро и потихонко до къщата с име „Замъкът“ и с ярки глобуси като стражи от двете страни на входната двер, а някъде из стаите на долния етаж имаше светлинка като през туман, и си намерихме тъмно местенце, за да скиваме през окното какво происходи вътре. Пред окното имаше желязна решетка, като че къщата бе каталажка, но се виждаше ясно какво става внутри.
А там дъртата кокона с побелели волоси и набръчкано лице изливаше по малко молоко от бутилка в панички, които после нареди по пода, та се разбра, че в ногите й ще да има доста мяучещи кошки. Заметихме и един-два толсти котака, скочили на масата със зинали муцуни и мър мър мър. И се слъйшаше още как древната старуха гълчи на човешки език своите питомци. В комнатата имаше и много стари картини по стените и претенциозни старинни часовници, както и някои вази и украшения, явно очен дорогие. Георгий пошепна:
— Хорошая пара може да падне оттях, братлета. Уил Англичанина само това чака.
— Само как да влезем? — попита Пит. Беше мой ред да решавам, и то бъйстро, преди Георгий да вземе да ответи.
— Първата работа — изсъсках — е да опитаме по редовния начин през входната врата. Ще ида и много учтиво ще кажа, че един от друзята ми изведнъж е припаднал на улицата и щом тя открои, Георгий да е готов за действие. Ако не, ще поискам вода или да телефонирам за врач. Влизането ни е вързано в кърпа.
— Тя може да не отвори — каза Георгий.
— Хайде да опитаме — предложих аз и той сви рамене и разчекна рот като жаба. Обърнах се към Пит и Смотания Дим: — Вие двамата, друзя, заставате от двете страни на вратата. Ясно? — Те кимнаха в тъмното, „ясно“. — Разбрахме се — сказах на Георгий и закрачих право към входа. Имаше звонок, аз го натиснах и по коридора се разнесе дзрррр дзррррр. Последва слухтене, сякаш старухата и нейните кошки бяха наострили уши към това дзррр дзрррр и се чудеха. Затова нажмах оня ми ти звонок маленко по-настойчиво. Потом се наведох към процепа за писма и се провикнах с изискан голос: — Помощ, госпожо, моля ви. На приятеля ми току що му стана лошо на улицата. Моля ви да позвъня на доктор. — Тогава увидих как в коридора светва лампа и услъйших ногите на старухата шляп шляп шляп по чехли все по-близо към вратата. Не знам, ама си представих, че под всяка мишница носи по една огромна толста кошка. И тя извика с изненадващо плътен голос:
— Махайте се, махайте се или ще стрелям!
Като чу това, Георгйй щеше да прихне. А аз казах с жал и настойчивост в джентълменския си голос:
— О, моля ви помогнете, мадам. Много му е зле на приятеля ми.
— Махайте се — викаше тя. — Знам ви аз мръсните номера, да ме накарате да отворя, а после да купя неща, които не искам. Махайте се, казвам ви. — (Каква трогателна невинност!) — Махайте се — повтори тя — или ще пусна котките.
Познаваше се, че е малко сумашедша, след като е прекарала целия си жизн съвсем одинока. Като вдигнах очи, видях, че над входната врата има прозорче, тъи че много бъйстро щеше да стане да се покатерим на плечи един върху друг и да влезем през него. Иначе щяхме да спорим така. цяла ноч. Затова се обадих:
— Добре тогава, мадам, щом не искате, да помогнете, трябва да отведа другаде многострадалния си приятел. — И като смигнах на друзята си да мълчат, продължих пак сам: — Хайде, приятелю, сигурно на друго място ще намерим по-добър самарянин. Тази стара дама едва ли може да бъде обвинена в подозрителност, щом толкова много крадци и престъпници се навъртат нощем наоколо. Не бива да й се сърдим. — Почакахме още немножко в тъмното и аз прошепнах: