— Ау, че плоха бабушка!
Но тя продолжи с това бам бам бам, припявайки:
— Жалък малък гаден бръмбар, дето се вмъква в домовете на свестните хора.
Не ми харесва тая игра на бастун, поетому сграбчих единия му конец тъкмо преди да се стовари отново върху мен, тя потеря равновесие и се помъчи да се подпре на масата, но завлече скатерта, та каната с молоко и бутилката се заклатиха като пияни и се разплискаха във всички посоки, а тя се посади на пода, като мърмореше сърдито:
— Дявол да те вземе, момче, ще си изпатиш.
Тогда всички кошки, испугани, се разбягаха и разпръйгаха в котешка паника, а някои се бросиха едни върху други, като си нанасяха котешки толчоци с лапи и се чуваше хъррр, мъррр и ссссс. Изправих се на ноги, а злата отмъстителна форела затресе меса и запръхтя, опитвайки се да се надигне от пода, та й теглих един маленкий ритник в лицото, което не й се понрави и тя закрича: „Уаааа!“ Да видите как кръвясалото й, сбръчкано лицо стана мораво там, където бях забил сапога си.
Отстъпвайки след ритника, трябва да съм настъпил хвоста на някоя от тия развилняни и кричащи мачки, защото услъйшах громко яяяяуууу и открих, че в глезена ми са се вкопчили козина, зуби и нокти, та заругах на поразия и се помъчих да ги отскубна, държейки маленката сребърна статуя в едната рука, докато се опитвах да яхна дъртата кикимора на пода, за да достигна красивия Лудвиг Ван от свъсен камък. Но тогава наджапах в друга паничка, препълнена с молоко, и едва не се гътнах, та цялата история би била за смях, ако си представите, че я разказва друг человек, а не вашият смирен разказвач. Тогава бабокът на пода се пресегна над всичките котаци-побойници и докопа ногата ми, като още кричеше „Уааа“, и потерял уже равновесие, етот раз наистина се сгромолясах върху разплисканото молоко и дерящите кошки, а дъртата кукуфелница взе да ме налага по лицото; както бях проснат до нея на пода, кричейки: „Бийте го, пребийте го, изтръгнете му ноктите на тоя «отровен бръмбар“!“, което можеше да е адресирано само към косматите й питомци, и те като че я послушаха, защото няколко от тях полазиха отгоре ми и взеха да ме дерат като сумашедши. Тогава и аз станах сумашедши, братлета, и ги отпочнах, но бабето писна:
— Гнусна твар, не закачай писенцата! — И тоже взе да дращи лицото ми. Тогда и аз закричах:
— Грязна стара пачавра! — и като замахнах с маленката сребърна статуйка, фраснах й един хороший толчок право по головата, което наконец я накара да млъкне.
Тъкмо се надигнах от пода между врещящите кошки и котаци и какво да услъйша: знакомата сирена на милицайски автомобил в далечината. Немедленно ми просветна, че старата риба с кошките се е обаждала на ченгетата, докато аз си мислех, че приказва със своите мацки-писки, защото подозренията й бъйстро са се проснули, когато й позвоних уж да търся помощ. И так, щом услъйшах воя на милицайската кола, хукнах към входната двер и видях голям зор, докато отворя всички ключалки, вериги и резета, и какви ли не предпазни джаджи. Най-сетне я отворих и гледам — на стъпалата останал само Смотания Дим, а другите двама едва ги мернах, защото си бяха плюли на петите.
— Бягай! — крикнах на Дим. — Ченгетата идут.
Дим отвърна:
— Ти пък ще стоиш тук да ги встретиш хо хо хо. — И тогда заметих, че той бе отвил цепта си, с която замахна, завъртя я като змей и ме шибна фино и артистично през клепачите, добре че успях да ги закроя овреме. Ревнах, като се опитвах да смотря през зверската болка, а Дим рече:
— Не ми хареса то, что сдела, приятел. Не беше ама никак справедливо към мен, братко.
И потом услъйшах тежките му грамадни сапоги да изтрополяват в мрака, където изчезна и седем секунди позже приеха милицейската кола и оглушителният вой на сирената й замря, сякаш обезумял звяр взе да души наоколо. Аз тоже виех и залитах и си блъсках головата в стената, с плътно сжати глази, от които течеше кървава слуз и страшно боляха. Опипвах пътя си из коридора, когато милицаите приехаха. Не можех.да ги увидя, естествено, но ги услъйшах и дяволски близо долавях вонята на тия копелета, а очен скоро ги и усетих, когда играта загрубя с онова извиване на руките, за да ме отведат. Услъйшах и голоса на един от тях, който се обаждаше от комнатата с котаците и кошките:
— Здравата е пребита, но е жива — и през цялото време се носеше силно мяучене.
— Какво удоволствие — чух да казва голосът на друг милицай и ме толчокнаха очен грубо и бъйстро в колата — Самият Алекс в ръчичките ни.