Тогда изкричах:
— Ослепях, бог да ви порази, копелета грязни.
— Мери си езика — изсмя се един голос и право в рота получих толчок с опакото на нечия рука, цялата в пръстени.
— Бог да ви убие, мерзки долни копелета. Къде са другите? Къде са ония мръсни изменници? Един от проклетите ми грязни друзя ме фрасна с цеп по глазите. Пипнете ги, преди да офейкат. Те го измислиха, братлета, и ме накараха да се включа. Аз съм невинен, Бог да ви заколи.
Но те уже всички ми се смееха с висше коравосърдечие и ме бутнаха в задната част на колата, макар ешчо да им надувах головата за моите така наречени друзя, докато, увидих, че няма смисъл, защото те сигурно се бяха покрили уже в „Нюйоркския херцог“ и наливаха кафета със сметана и двойни скочове в невъзразяващите горла на онез жалки бабки, които само знаят: „Благодарим, момчета. Бог да ви благослови, младежи. Тук сте си били през цялото време, как не. Все пред очите ни, тъй де.“
Пътувахме с надута сирена към участъка, моя милост притиснат от две ченгета, сръгван и толчокван час по час от тия хохотащи грубияни. По едно време заметих, че мога да откроя маленко клепачите си и да увидя през сълзи как градът овалян в пари се ниже покрай мен. Със смъдящи глази успях да зърна и двете захилени ченгета отзад до мен, както и тънката шия на шофьора и дебелия врат на гадняра до него, дето ми каканижеше със саркастичен тон:
— Е, Алекс, момчето ми, ще си отживеем тая вечер заедно, а?
— Откъде знаеш името ми, воняща твар? — спросих го аз. — Дано Бог да те ритне в ада, гад тлъста и грязна.
На което те се разхохотаха, а един от гадните милицаи до мен едва не ми откъсна ухото. Оня с дебелия врат до шофера каза:
— Кой не познава маленкия Алекс и друзята му? Много се прочу това момче.
— Другите са виновни — кричах аз. — Георгий и Дим, и Пит. Никакви друзя не са ми, гадняри мръсни.
— Е — рече толстият врат, — имаме на разположение цяла вечер да ни разкажеш за храбрите похождения на тези млади джентълмени и как са отклонили от правия път малкия невинен Алекс.
Тогава се чу сирената на друга милицейска кола, минаваща покрай нашата, но в обратната посока.
— Това за ония мръсници ли е? — попитах. — Пипнахме ли ги, копелета?
— Това е линейка — ответи дебелият врат. — Сигурно за оная старица, твоята жертва, жалък кирлив негодник.
— Те бяха виновни за всичко — кричах аз, стиснал смъдящи глази. — А сега негодниците си поркат в „Нюйоркския херцог“. Пипнете ги оттам, грязни мухльовци.
Последва нов хохот и още един маленкий толчок, о, братлета, по нещастния ми парещ рот. После приехахме в смръдливия милицайски участък и те ми помогнаха да изляза от автомобила с ритници и дърпане, а като ме заблъскаха нагоре по лестницата, разбрах че няма надежда за феърплей с тези вонящи грязни копелдаци, бог да ги порази.
7
Завлякоха ме в оная силно осветена комната с чисто бели стени и воня на смес от повръщано и клозет, и бирени ротове, и дезинфектант, която нахлуваше през решетките наоколо. Чуваше се как някои от заключоните в килиите псуваха и пееха и дори ми се стори, че един пелтечеше: „И ще се върна при мойта любима, любима, ако ти, моя любима, ме напуснеш.“3
Но голосите на милицаите им казаха да млъкнат и дори се чу как здравата толчокнаха някого и той изрева оуууууу, което звучеше като голос на пияна старуха, а не на мужчина. С мен в комнатата имаше четирима милицаи, които хорошенко шумно си сърбаха чая; на масата имаше болшой чайник и те сърбаха и се уригваха над болшие стакани. Не ми предложиха изобщо. Единственото, което ми дадоха, братлета, бе едно старо сломано зеркало, в което да се огледам и установих, че не съм вече вашият красив млад разказвач, а настоящий ужас за гледане, с подут рот, съвсем покраснели глази и немножко разплескан нос. Те се разхохотиха громко, като увидиха смайването ми, а един от тях рече: „Кошмарната мечта на любовта“.
После влезе някакъв висш милицай със звезди на плечите да му личи, че е над над над всех; и като ме увиди, рече само: „Хм“. Тогда започнаха… Аз заявих:
— Няма да продумам нито едно слово, докато не ми назначите адвокат. Знам закона, копелета.
Те, разумеется, пак громко се разхохотиха, а звездният шеф милицай каза:
— Така, така, момчета, за начало и ние ще му покажем, че знаем закона, но че да знаеш закона не е достатъчно.
Имаше съвсем джентълменски глас и говореше някак много устало, като кимна с приятелска улъйбка на един очен едър тлъст негодяй. Тоя дебелак си свали куртката и се видя, че вместо корем има цяла бъчва, потом се приближи до мен, без да спеши, и ме лъхна на чай с молоко, дето беше пил, щом си отвори рота в устала и злобна улъйбка към мен. Не беше хорошо избръснат за ченге и увидих лекета от засъхнала пот по ризата под мишниците му, а като се приближи, се развоня и на ушна кал. Тогава той сви гадния си морав пестник и ми го заби право в корема, което не беше честно, а останалите милицаи се превиваха от кикот, освен главатаря им, който не сваляше оная устала улъйбка от лицото си. Трябваше да се облегна на белосаната стена, та цялото й белило се полепи по платята ми, докато се опитвах да си поема отново воздух, и бях в голяма агония, та аха да повърна клисавия пай, изяден преди началото на вечерта. Но не,можех да понеса да олея с повръщано целия под, тъй че го преглътнах. Тогава увидих, че тлъстият бияч се е обърнал към своите друзя милицаи да се посмее хорошо на сделаното, затова вдигнах десния си ног и преди да му изкричат да се пази, ритнах го фино и точно право в пищяла. Той закрича на умряло, като подскачаше наоколо.