— Сега накъде, а?
Да не мислите, че ме облагородиха тия два года в грязната адска яма, човешка зверилница, където те ритат и толчокат грубияни пазачи и встречаеш най-подли смръдливи преступници, някои от тях сбъркани, готови да се гаврят с един сочен малчик, какъвто е вашият разказвач. Работаеш в цеха за спички, обикаляш вокруг из двора за физзарядка, а вечер иногда някой дърт книжник идваше да ни дърдори я за бръмбари, я за Млечния път, я за славните чудеса на снежинките и аз хорошенко се посмях на последния, защото ми напомни за онази зимна ноч, когато бяхме толчокили и вандалствали над дедика, въйходил от общинската библиотека, преди моите друзя да станат предатели. Тогда бях счаслив и свободен. За тия друзя чух само една вест и то бе, когато тато и мама приехаха на свиждане и ми казаха, че Георгий е мъртъв. Съвсем мъртъв, братлета. Мъртъв като собаче лайно на пътя. Георгий бил завел останалите двама в дома на някакъв очен богат человек и като ритали и толчокили собственика на пода, Георгий взел да пори падушки и занавеси, а Смотания Дим поломил някакви много скъпи украшения, статуи и тем подобни, та оня богат и пребит человек се развилнял като сумашедши и подгонил всичките с очен тяжоло желязо. От бяс му дошла гигантска сила,, та Дим и Пит едва смогли да се измъкнат през окното, но Георгий се спънал в килима и онова страхотно желязо се стоварило със замах и му разцепило тиквата, което било и финалът на Георгий предателя. Дъртият убиец се отървал по параграфа за самооборона, както си му е редът. А дето Георгий бил убит, макар и повече от год, след като ме схватиха ченгетата, тоже си е в реда на нещата и е вече пръстът на Судбата.
— Сега накъде, а?
Возкресение сутрин. Находихме се в страничния параклис, където отчето на каталажката ни просвещаваше в Словото Божие. Моята работа беше да стоя до скапаното стерео и да пускам тържествена музика преди, след и по средата, когато идва ред да се пеят химни. От мястото си в дъното на параклиса (имаше общо четири в нашата Дупка 84 F), близо до надзирателите и часовоите с пушки и с болшие грязни жестоки морави мутри, увиждах как всички заключони седят и слушат Словото Божие в ужасните си бозави затворнически платя, а от тях се носеше гадна воня, не точно на некъпано, не на мърляво, а особая смрад, каквато имат толко криминалните, братлета, на прах и кир, отчайваща смрад. Подумах, че може и аз да издавам такава воня, след като съм вече настоящий пандизчия, макар и очен молодой. Вот почему ми беше очен важно, братлета, да се измъкна от тази смърдяща грязна зверилница при първата възможност. И както ще увидите, ако продължите да четете, такава възможност скоро изникна.
— Сега накъде, а? — спроси отчето за трети път. — Така ли все ще влизате и излизате от институции като тази, макар че повечето от вас са по-често вътре, отколкото вън, или ще чуете най-сетне Светите Слова и ще осъзнаете възмездието, очакващо неразкаялия се грешник както в отвъдния свят, така и в този. Сбирщина от идиоти сте повечето, щом продавате рожденото си право на свобода за черпак студена каша. Гъделът на кражбата, на насилието, увлечението по лесния живот — каквото и да струват те, щом имаме неоспоримо доказателство, Да, да, непоклатимо доказателство, че адът съществува? Знам го, знам го, приятели, защото са ме осенявали видения, че има едно място, по-тъмно от затвор, по-горещо от пламък на човешки огън, където душите на неразкаяли се престъпници и грешници като вас — й не ми се хилете, дявол да ви вземе, не се смейте, — като вас, казах, пищят там в безкрайна и непоносима агония, с носове, задавени от вонята на мръсотия, с уста, тъпкани с парещи изпражнения, и кожа на парцали и язви, и с огнени кълба в гърчещите си черва. Да, да, да, знам го.
На това място, братлета, един заключон някъде от задните редове издаде шум от устна музика — „пърррр пър“ — и свирепите часовои немедлено се задействаха, втурвайки се към мястото, откъдето според тях идваше шумът, като раздаваха ритници и толчоци наляво и надясно. После гепиха един нещастен, треперещ, слаб и дребен старик и го издърпаха, докато той през цялото време кричеше: „Не бях аз, онзи беше, ето то“, но това не имееше значение. Блъснаха го злобно и го изкараха от параклиса, нищо че крякаше като сумашедши.