— А сега — каза отчето — чуйте Словото Божие.
Той взе дебелата книга и запрелиства страниците, като плюнчеше пръсти с мляс мляс. Беше болшой плещест негодяй с очен красное лицо, но аз му се нравех, тъй като бях млад и проявявах интерес към голямата книга. Уговорено беше като част от бъдещото ми обучение да чета от книгата дори със съпровод на църковния грамофон. Страхотия, братлета. Истина ви казвам. Имаха обичай да ме заключват и да ме карат да слушам светата музика на Бах и Хендел и тогда четях за ония древни мошета, дето се били помежду си, а после си поркали юдейското вино и чукали прислужничките на съпругите си. Болшая работа ви казвам. Това ме поддържаше, братлета. Много-много не се вживявах във втората част на книгата, в която имаше более конско чем мариз и шибане. Но един ден отчето ми рече, като ме стисна здравата с огромнейшата си толста рука:
— А, 6655321, мисли върху божиите страдания. Рассуждавай върху тях, синко. — Като ми лъхаше на скоч, а потом се запъти към маленката си бърлога да пийне още.
И так изкълвах всьо за бичуването и трънения венец, за креста и всичките ония измишльотини и увидих лучше, че всущност там имаше нещо. Докато стереото свиреше части от хорошия Бах, аз затварях глаза и се увиждах как помагам и дори командувам побоя и разпъването, облечен в тога по последно слово на римската мода. Вот как времето в Дупка 84 F изобщо не беше изтратено и самият Директор бил доволен да услъйши, че съм се пристрастил към религията, което бе и моята надежда.
Оная возкресна утрин попчето прочете от книгата за человеците, дето слъйшали Словото Божие, но се правели на глухи, потому що били като къща, построена на пясък, докато плиснал дожд и страшно бум бум раздрало небето и се свършило с тая къща. Но аз рассуждавах, че само много смотан человек ще си построи дом върху пясък и че сигурно всичките му друзя и тъпи съседи ще му се смеят, без да му казват колко е смотан, дето строи така. Тогда отчето изкрича:
— А сега, стадо, ще завършим с химн 435 от затворническия псалтир.
И тогда се чу тряс прас шльоп, докато заключоните извадиха и откроиха грязните си маленки поснопойки и запрелистваха с плюнка страниците, а озверените часовои кричаха: „Я да млъквате, копелета! Наблюдавам те, 920537.“ А аз, разумеетя, бях приготвил пластинката и пуснах семплата музика за орган да делае воууу. И тогда заключоните почнаха да пеят за ужас на человеческия слух:
Те извиваха като вопъл тия чепухански слова, а отчето сякаш ги шибаше с камшик: „По-силно, дявол да ви вземе, по-високо пейте“ и часовоите кричаха: „Сега ще ти дам аз на теб, 7749222“ и „Ще те пребия, гад такава“; потом всичко закончи и отчето рече: „Светата Троица да ви пази и да ви направи добри, амин.“ Изнизването се начина под звуците на уместно избраната от вашия смирен разказвач Симфония №2 от Адриан Швайгзелбер. Каква сган са, мислех си, докато стоях до скапаното църковно стерео и смотрех как се тътрят и блеят като овце и ми козируваха с грязните си пръсти, потому що аз като че бях на очен специална почит. А когато се изниза и последният с увиснали като на обезяна руки и часовоят отляво му фрасна един звучен толчок по тила, и след като изключих стереото, отчето дойде при мен, пафкайки канцер, все още по платя на божи слуга, цял в дантели и бял като девочка. Сказа ми:
— Ти пак заслужи моята благодарност, синко 6655321. И какви новини имаш днес за мен?
Номерът беше, че на тоя поп очен му се щеше да стане велик человек в света на зарешеточната религия и му трябваше хорошая препоръка от Директора, поетому той ходеше и потихонко дробеше на Директора час по час какви пъклени планове се кроят сред заключоните. Повечето от тая гадост му я донасях аз. Болшой дял от това бе изфабрикуван, но една част беше правда, като например, когато до килията ми стигна по водопроводните тръби онова чук чук чук чук точка тире точка тире, че Големия Хариман се гласи да бежае. Щял да толчокне надзирателя, като отива до уборната, и да се измъкне с неговите платя. Потом се готвеше и болшое разплискване на гнусната пишча, дето ни даваха в столовата, и аз го знаех, и го издадох. Отчето го предаде по-нагоре и бе похвален от самия Директор за буден граждански дух и остър слух. Но този път съобщих нещо, което не беше правда: