— Сър, тръбите ми предадоха, че доставка кокаин е пристигнала по нередовни пътища и че разпределителният център ще бъде някъде на петия етаж.
Всьо ето го бях съчинил сам, както бях поступил и с много от тези истории, но отчето ми бе крайно признателен и рече:
— Браво браво браво. Ще предам това на Негова милост. — Така той наричаше Директора.
— Направих каквото е по силите ми, сър, да? — Всегда използувах възпитания си джентълменски голос, когда разговарях с по-високопоставените. — Положих всички усилия.
— И аз така мисля, 6655321 — ответи отчето, — много ми помагаш и виждам, че проявяваш искрено желание да се поправиш. И ако продължаваш по този път, лесно ще получиш намаление на присъдата.
— Но, сър — започнах аз, — какво ще кажете за оная нова работа, за която приказват? Какво е това ново лечение, което те измъква от затвора за нула време и гарантира, че няма да попаднеш пак вътре?
— О? — отвърна той очен осторожно. — Къде си го чувал? Кой ти е разправял за тия работи?
— Ами, разчува се, сър. Приказват си двама часовои и току-виж някой ги чул, без да ще. Или пък намерил някой парченце вестник в работилницата и там пишело всичко. Какво ще кажете да ме предложите за тая работа, сър, ако не е нахално да ви помоля?
Увиждах го как премисля, пушейки своя канцер, и се чуди колко ли да ми скаже от онова, дето знае по въпроса, повдигнат от мен. Потом рече:
— Предполагам, че имаш предвид Метода на Людовико.
Още беше нащрек.
— Не знам как се нарича, сър, знам само, че те измъква оттук, бързо-бързо и гарантира, че няма да се върнеш повече.
— Така е — потвърди той и веждите му се свъсиха, като ме погледна. — Имаш право, 6655321. Но, разбира се, това е все още в експериментална фаза. Много е просто, но е много драстично.
— Но се прилага тук, нали сър? — настоявах. — В ония нови бели сгради до южната стена. Гледахме как ги строят, сър, докато се разхождахме.
— Все още не се прилага — отвърна той, — поне в нашия затвор, 6655321. Негова милост се отнася към това с големи съмнения. И трябва да призная, че ги споделям. Въпросът е дали такъв метод е в състояние наистина да направи човека по-добър. Добротата идва отвътре, 6655321. Добротата е въпрос на избор. Когато един човек не може да избира, той престава да бъде човек. — Щеше да продължи още тия чепухи, но услъйшахме, че следващата тайфа заключони идва трак трак трак по железната лестница, на път за своята порция религия. И той каза: — Ще побъбрим за това някой друг път, а сега отивай на доброволния труд.
И аз се върнах при грамофона да сложа кантатата „Бдете“ от Й.С.Бах, а грязните смрадливи преступници и извратени типове се дотътриха като стадо пребити обезяни с часовоите, които ги навикваха и налагаха. Не след долго отчето вече ги спроси: „Сега накъде, а?“ Останалото го знаете.
Оная сутрин имахме четири такива порции зарешеточна религия и отчето не открои вече дума за тоя Метод на Людовико ли беше, какво беше, братлета. Като закончих работа със стереото, той ми благодари с несколко слов, а потом ме закараха до килията на шестия етаж, където бе моето очен вонящо и претъпкано жилище. Часовоят не беше лош человек и нито ме толчокна, нито ме ритна, като ми отвори, толко сказа: „Добре дошъл пак в старата мухлясала дупка.“
И ето ме опят при тукашните ми друзя, болшие преступници, но слава на Бога, поне не ги избиваше на телесни перверзии. Зофар седеше на нара си — очен тонкий и мургав человек, който приказваше ли, приказваше с канцеровия си голос, но никой не си делаеше труда да го слуша, защото използуваше очен старовремски преступнически жаргон. Уол Стената пък имаше само един глаз и по случай воскресния ден си кълцаше ноктите на ногите. Имаше и един, викахме му Големия Жид, очен ловък и очен похотлив, който лежеше проснат на нара си като мъртъв… Другите се казваха Джоджон и Доктора. Джоджон беше очен подъл, умен и гъвкав и спец по изнасилване, а Доктора се преструвал, че лекува сифилис и гонорея и глитус, но всъщност бе инжектирал само аква дестилата, а и беше убил две девочки, вместо — както обещал — да ги отърве от нежеланото бреме. Пълна отврат бяха всичките и хич не ми беше хорошо с тях, братлета, както се досещате, но нямаше да е за дълго, истина ви казвам.
Хочу да знаете, че моята килия е била предназначена толко за трима, когато са я строили, но тепер вътре бяхме шестима, наблъскани заедно, потни и грязни. Такова беше положението във всички килии на всички каталажки по онова время, братлета, и това бе позор за тъпия град да няма къде человек да си опъне ногите. И ако щете вярвайте, но ровно тази неделя бросиха внутри още един заключон. Тъкмо бяхме съели вонящата пишча кнедли и гнусен сос и кротко си пафкахме по канцер, каждъй на нара си, когда вкараха тоя человек. Беше кокалест и стар и пръв нача да кричи и да се оплаква, преди да сможем да увидим положението. Опита се да разклати решетките, кричейки: „Имам право на постеля, мамка ви! Тука е претъпкано, шибана работа. Няма място за мен, чухте ли?“ Но единият от часовоите се върна и му сказа да си наляга парцалите и да се смести при тоз, който го пусне на нара си, ако не, да спи на пода.