— И по-тясно ще ви става — каза надзирателят. — Целият свят се напълни с престъпници като вас.
2
Влизането на новия человек бе всъщност начало на моето излизане от Дупката, потому що той се оказа толкова омерзителен и свадлив заключон, с грязни помисли и извратени намерения, че започнахме да си патим още от първия ден. Беше и болшой фукльо и взе да ни продава номера с насмешка на лицето и с висок наперен голос. Обяви, че е единственият настоящи переступник, страшилище в цялата зверилница, като раздуваше как бил совершил едно и друго, как бил очистил десет кримпатрула само с опакото на руката си и какви ли не още гадости. Само че никто не му се хвана на удочката, братлета. Тогда той се заяде с мен, потому що бях най-младият там и според него най-младият заключон трябвало да спи на пода, а не той. Но все осталнъйе бяха с мен, кричейки: „Не го закачай, грязна сволоч“, а той-захленчи, че никто не го обичал. И так, през същата ноч се събудих и с ужас заметих, че мръсникът е легнал до мен на нара ми, който беше на най-долния от трите реда, но и най-тесен, и ми болтае мръсотии за любов, като ми пуска грязни руки. Тогда обезумях и му оперих един, макар да не смотрех очен хорошо на единствената маленка красна лампичка в коридора. Но знаех, че е същото вонящо копеле, а когато работата стана сериозна и запалиха некоторие лампи, увидих грязното му лицо с кров, която течеше от рота му, дето го бях фраснал с кулак.
Тогда стана тя каквато стана, щом съкилийниците ми се проснуха и взеха да се включват в мелето, като раздаваха толчоци напосоки в полусумрака и врявата разбуди целия етаж, та скоро се разнесе кричане и тропот на жестянени канчета по стената, сякаш заключоните из всички килии решиха, че начинает болшое междучасие, братлета. Потом светнаха лампите и часовите пристигнаха по рубашки, брюки и шляпи, размахали болшие тояги. Увидихме покраснелите си лица и размаханите руки в пестници, без да преставаме да кричим и да псуваме. Тогда аз се оплаках, братлета, но всички часови заявиха, че вероятно вашият смирен разказвач е начинал все таки пръв, щом по мен нямаше ни белег, ни драскотина, а от оня мръсник течеше красная кров, дето го бях фраснал по рота. Падна ми перде от тая работа. Заявих, че няма да спя нито една ноч в тая килия, ако властите на пандиза допускат разни грязни извратени преступници да посягат върху тялото ми, когда не съм в состояние да го защитя, защото спя.
— Потърпи до сутринта — казаха те. — За твоя милост ще има отделна стая с баня и телевизия. Утре ще се погрижим за всичко. Но засега, маленкий друг, положи голова на сламената си подушка и да не сме чули гък от някого. Ясно ли е?
Изметоха се с най-строги предупреждения към нас и после светлините изгаснаха, а аз заявих, че няма да мигна цяла нощ, като се обърнах първо към гадния преступник:
— Върви, лягай на нара ми, щом хочеш… Не го ща вече. Ти и без това го освини с грязната си плот.
Но другите възроптаха. Големия Жид, още разгорещен от маризенето в мрака, се обади:
— Не на нас тия, братле. Как ще му се дадем на тоя фукльо!
Новият не му остана длъжен:
— Я заткнис, Юда!
Което значеше да млъкне, само че много обидно. Тогда Жида скокна да го толчокне. Но Доктора го спря с изискания си голос:
— Престанете, джентълмени. Нали не щем неприятности.
Ама новият просто си го ишчеше. Личеше му как си въобразява, че е болшая клечка и е под достойнството му да дели килия с още шестима, пък и на пода да спи, ако не бях му направил етот жест. И се залови да се подиграва на Доктора:
— Я го скивай ти него, не щял да си има неприятности, а? Ташак!
Тогда Джрджон, зъл и лукав и наежен, се обади:
— Я като няма да има сон, да се повъзпитаваме малко. Нашият нов приятел има нужда от един добър урок.
Макар да бе специализирал изнасилване, той говореше изискано, тихо и делово. Новият заключон му се надсмя:
— Ау, че ме е шубе! Мухльовци!
Тогда се започна, но съвсем потихонко, без никой да повишава голос. Новият закрича маленко, но Стената му фрасна няколко по рота, докато Големия Жид го натискаше в решетките, та да го увиждаме хорошо на маленката красна светлина от коридора, и той делаеше само оо оо оо. Не беше силен человек и очен немощно се опитваше да ответи на ударите, та сигурно затова бе толкоз гръмогласен и нафукан. Аз пък, като увидих опят кров да аленее на червената светлина, усетих как в червата ми се надига знакомата радост и рекох: