— Правителството не може повече да търпи тези отживели наказателни теории. Натъпквате престъпниците по много заедно и ето какво става. Получавате концентрирана престъпност, престъпления насред наказанието. Скоро може би целите затвори ще са ни нужни за политически затворници.
Това изобщо не разумявах, братлета, но в конце концов той не говореще на мен. После добави:
— Към обикновените престъпници, като тая противна тълпа тук (тоест мен, братлета, както и останалите, които си бяха настоящие преступники и изменници при това), — трябва да се прилага само лечение. Изкорени рефлекса им за престъпление, и толкова. Пълен ефект след една година. Не виждате ли, че тъй нареченото наказание не значи нищо за тях? Те го понасят с готовноет. Започват да се избиват помежду си. — И извърна към мен строгите си сини глази.
Аз събрах кураж и сказах:
— Моите уважения, сър, но възразявам остро срещу онова, което току-що казахте. Не съм нито обикновен престъпник, нито съм противен. Другите може да са противни, но аз не съм.
Главният часовой стана целият морав и изкрича:
— Затваряй си плювалника, че ще те науча аз тебе! Ти знаеш ли кой е това?
— Стига, стига — каза тоя болшой человек. После се обърна към Директора и рече: — Използувайте го за опитен образец. Той е млад дръзък злодей. Бродски ще се заеме с него утре, а вие стойте там и наблюдавайте Бродски. Действува безпогрешно, не се бойте. Този покварен хлапак ще стане неузнаваем.
Ети тежки слова, братлета, бяха началото на моята свобода.
3
Същата вечер часовите ме смъкнаха тихо и кротко с толчоци на среща при Директора в неговата светая светих. Той ме погледна очен отегчено и рече:
— Едва ли знаеш кой беше този човек сутринта, 6655321, а? — и без да изчака да ответя „не знам“, продължи: — Не друг, а Министърът на вътрешните работи, новият Министър на вътрешните работи с „голямата метла“, както се казва. Наумил си е едни нови идеи и заповедите са си заповеди, макар че, под секрет казано, аз не ги одобрявам. Категорично не ги одобрявам. Око за око, казвам аз. Удари ли те някой, удряш го и ти, нали така? Защо тогава Държавата, така жестоко удряна от вас, хулигани и престъпници, да не ви отвърне също с удар? Но новото виждане казва обратното. Според новото виждане трябва да превърнем злото в добро. Което аз смятам за крайно несправедливо. А ти?
Опитах се да отговоря колкото може по-вежливо и угоднически:
— Сър…
Но Главният часовой, застанал цял морав и наежен зад стола на Директора, изкрича:
— Затваряй си плювалника, гад!
— Добре, добре — каза умореният и изтерзан Директор. — Ще бъдеш превъзпитан, 6655321. Утре заминаваш при онзи Бродски. Предполага се, че до три седмици ще можеш да напуснеш затвора. След по-малко от три седмици отново ще бъдеш сред широкия свободен свят и няма вече да ди номер. Предполагам — и тук той леко изсумтя, — че тази перспектива те радва?
Не ответих нищо и Главният часовой крикна:
— Отговаряй, мръсно говедо, щом Директорът те пита!
Затова казах:
— Разбира се, сър. Много ви благодаря, сър. Аз много се старах тук, повярвайте. И съм признателен на всички за грижите.
— Няма защо — въздъхна Директорът. — Това не е никаква награда. Сега трябва да подпишеш един документ. В него се казва, че си съгласен остатъкът от наказанието ти да бъде заменен с доброволно подлагане на, както нелепо е казано тук, възпитателно лечение. Ще подпишеш ли?
— Разбира се, сър — отвърнах. — И много съм ви благодарен.
Дадоха ми писалка и написах името си красиво и гладко.
— Добре — каза Директорът. — Това е всичко. Обади се Главният часовой:
— Свещеникът на затвора би искал да прговори с него, сър.
Изведоха ме и ме поведоха с бодра стъпка по коридора към страничния параклис, като през цялото време часовоят ми удряше толчоци по гърба и головата, но някак очен лениво и отегчено. Прекосихме параклиса, за да стигнем до маленката кантора на отчето, където ме накараха да вляза. Отчето седеше на бюрото си и ясно издаваше приятната мужска миризма на скъпи канцери и скоч. Каза:
— А, седни, седни, малък 6655321. — И се обърна към часовоите: — Чакайте навън. — Те се подчиниха. Тогава той ми заговори по един много сериозен начин, като ми каза: — Едно нещо искам да разбереш, момче, и то е, че тая работа няма нищо общо с мен. И ако беше разумно, щях да протестирам, но не е. Пред мен стои въпросът за собствената ми кариера, за слабия ми глас на фона на много по-силни елементи в политиката. Ясен ли съм ти? — Не беше, братлета, но аз му кимнах в знак на съгласие. — Засегнати са много сериозни етични проблеми — продължи той. — От теб ще направят добро момче, 6655321. Никога вече не ще изпитваш желание да върпшш насилие или да нарушаваш по какъвто и да е начин Спокойствието на Държавата. Надявам се, че разбираш всичко това. Надявам се, че си съвсем наясно.