— 0, хубаво ще е да стана добър, сър. — Но внутрено се хилех, братлета. Той пак продолжи:
— Може и да не е чак толкова хубаво да си добър, малки ми 6655321. Може дори да е ужасно. И като ти казвам това, давам си сметка колко противоречиво звучи. Знам, че ще прекарам много безсънни нощи над този проблем. Какво иска Бог от нас? Дали иска да сме добри по направа или по избор? И дали човекът, който избира злото, не е в известен смисъл по-добър от човека, на когото му е наложено да бъде добър? Сложни и трудни въпроси са това, малък. Но сега искам да ти кажа само едно: ако някога в бъдеще си спомниш за това време и за мен, най-низшия и смирен божи служител, недей, умолявам те, да таиш в сърцето си омраза към мен, смятайки, че съм съпричастен по някакъв начин в онова, което ще ти се случи. А като стана дума за молитви, с тъга осъзнавам, че едва ли ще има смисъл да се моля за теб. Ти преминаваш в област, над която молитвите нямат власт. Ужасно, ужасно нещо, като си помисли човек. И все пак в известен смисъл, избирайки да бъдеш лишен от възможността да правиш нравствен избор, ти в края на краищата действително избираш доброто. Поне така ми се ще да мисля. Тъй че, Бог да ни помага, 6655321. — И взе да плаче. Но аз много-много не се трогнах от това, братлета, и само потихонко се разсмях внутренно, защото му личеше, че си е сръбнал хубавичко от уискито, пък и тепер измъкна от бюрото си бутилка и си наля страхотно мощна доза в една очен мазна и грязна чаша. Гаврътна я и сказа: — А може всичко да върви добре, кой знае? Неведоми са делата господни.
И запя някакъв химн с такой дълбок и плътен голос, да му се не надяваш. Тогда вратата се открои и часовоите влязоха, за да ме отведат с толчоци в смрадливата килия, докато отчето пееше ли, пееше своя химн.
И така, на следващата сутрин трябваше да скажа сбогом на старата Дупка и даже малко се нажалих, както става обикновено, като напуска человек място, с което е свикнал. Но не отидох кой знае колко далеч братлета. С ритници и кулаци стигнах до новата бяла сграда точно зад двора, в който правехме разходчиците си. Беше току що построена и излъчваше студена лепкава миризма, от която те побиваха тръпки. Стоях в страшния болшой гол коридор и възприемах незнакомата миризма, душейки с очен чувствителната си муцуна. Миришеше на болница, а человекът, на когото ме предаде часовоят, беше в бяла манта, като доктор. Той подписа документите, а единият от грубияните, дето ме бяха докарали, му каза:
— Внимавайте с тогова, сър. Бил е и пак ще бъде опасно престъпно копеле, колкото и да се подмазва на свещеника и да чете Библията.
Но новият человек имаше очен хорошие сини глази, които се усмихваха, докато говореше.
— 0, няма от какво да се боим. Ще бъдем добри приятели, нали така?
И се засмя с глази и с хорошата си болшая рот, пълна с лъскави бели зуби, та немедлено ми се понрави. Потом той ме предаде на един по-низш, пак в бяла манта, който също беше очен любезен и ме отведе в много хорошая бяла и чиста комната със занавеси и нощна лампа и само с един кроват — цялата на разположение на вашия смирен разказвач. Хорошенко се порадвах вътрешно на това, като си помислих колко щастлив малчик съм всъщност ура ура ура. Казаха ми да съблека гнусните затворнически платя и ми дадоха страхотно красива пижама, братлета, светлозелена, последна дума на модата за спане. Дадоха ми и хубав вълнен халат и много приятни туфли да си пъхна в тях ногите. Тогда си помислих: „Е, Алекс, маленки ми 6655321, голям късмет извади, няма грешка. Ще си отживееш тук.“
И като ми дадоха и готин стакан с върховно кофе и няколко стари газети и списания да разглеждам, докато го пия, влезе онзи, първият человек, дето се беше подписал за мен, и рече:
— А, ето те. — Което беше доста глупава приказка, но не прозвуча глупо, потому що человекът беше очен приятен. — Аз съм д-р Бранъм — каза той. — Асистент съм на д-р Бродски. А сега, ако ми позволиш, ще ти направя набързо един цялостен преглед. — И извади от кармана си слушалка. — Трябва да сме сигурни, че си съвсем здрав, нали? Ами да, така трябва.
И докато лежах разсъблечен до кръста, а той ме преслушваше и постучаваше тук-там, попитах го:
— Какво точно ще ми правите, сър?
— 0 — рече д-р Бранъм, а холодната му слушалка пълзеше надолу по гърба ми, — съвсем проста работа. Само ще ти покажем някои филми.