— Какви са тия приказки за греха, а?
— Такива — казах аз. — Дето използвате Лудвиг Ван за това. Той не е сторил никому зло. Бетховен само е пишел музика.
И тогда ми се додрайфа наистина, та трябваше да донесат легенче с формата на бъбрек.
— Музика ли? — каза Бродски, навестен сякаш от муза. — Значи обичаш музика? Аз пък нищо не разбирам от музика. Знам само, че е въздействен емоционален стимулатор, и толкова. Хм, хм. Вие какво мислите, Бранъм?
— Няма друг начин — каза доктор Бранъм. — Всеки човек убива онова, което обича, както е казал поетът затворник. Това може би е елемент от наказанието. Директорът ще трябва да е доволен.
— Дайте ми нещо да пия, за бога.
— Развържете го — нареди доктор Бродски — и му донесете кана ледено студена вода.
Под-человеците се заловиха за работа, скоро пиех уже вода с цели галони и беше божествено, братя мои.
— Ти ми се виждаш достатъчно интелигентен младеж — каза доктор Бродски. — Не си лишен и от вкус. Само да не беше това влечение към насилието, нали? Насилие и кражби, но кражбата е вид насилие.
Аз не проговарях и едно слово, братлета, потому що още се чувствувах плохо, макар че маленко по маленко се улучшавах. Но беше ужасен ден.
— Кажи ми сега — каза доктор Бродски — как според теб става тая работа? Какво мислиш, че правим с теб?
— Правите ме болен, болен съм, като гледам тия ваши грязни извратени филми. Но не е и точно от филмите. Ама ми се струва, че ако спрете филмите, и аз ще престана да се чувствувам така.
— Точно така — каза доктор Бродски. — Това е асоциация, най-старият образователен метод в света. И от какво точно ти призлява?
— От тия грязни скапани джаджи, дето стърчат от грудите и головата ми — казах. — От тях е цялата работа.
— Интересно — каза доктор Бродски и се засмя. — Диалектът на племето. Знаете ли нещо за произхода му, Бранъм?
— Откъслеци от жаргонни рими — отвърна доктор Бранъм, който май вече не ми се пишеше приятел, — малко цигански говор. Но повечето корени са от славянски. Пропаганда. Диверсия чрез подсъзнанието.
— Ясно, ясно, ясно — рече доктор Бродски с нетърпение и вече без особен интерес. — Виж какво, не е от жиците — обърна се той към мен. — Няма нищо общо с това, което е прикрепено към теб. Това са само измервателни уреди. Какво друго смяташ, че е?
Тогава увидих какой глупак на глупците съм бил, да не забележа, че е от инжекциите в руката ми.
— О! — изкричах. — Чак сега разумях! Грязен, подъл трик! Служите си с измама, вашата мамка, ама няма да го бъде!
— Добре че повдигаш възраженията си сега — рече доктор Бродски. — За да сме съвсем наясно. Ние можем да вкарваме в теб този препарат на Людовико по най-различни начини. През устата например. Но подкожно е най-добре. Моля те, не се съпротивлявай. Няма смисъл да се бориш е нас. По-силни сме.
— Грязни копелета — разциврих се аз. Потом казах: — Нямам нищо против ултравиоленциите и всякие там гнусотии. С тях ще се примиря. Но не е честно към музиката. Не е работа да ми се гади, когда чуя хорошия Лудвиг Ван или Г. Ф. Хендел. Това показва, че вие сте злите негодници и няма да ви го простя, мръсници.
Тогда и двамата нещо се позамислиха. Доктор Бродски рече:
— Разграничаването винаги е трудно. Светът е едно цяло, животът е едно цяло. И в най-нежната и приятна дейност има известно насилие — в любовта например или в музиката. Това е рискът, момче. Сам си го избрал.
Не понях ети слова и казах:
— Няма смисъл да продължавате, сър. — Смених тона в лукава гама. — Вие ми показахте, че тия толчоци и ултравиоленции, и убийствата са лоши и лоши, ужасно лоши неща. Взех си поука, сър. Сега разбирам онова, което никогда не съм разумявал. Излекуван съм, слава на бога. — И вдигнах глаз като херувим към небето, но обе доктори тъжно поклатиха голови, а доктор Бродски каза:
— Още не си излекуван. Още много трябва да се направи. Едва когато тялото ти реагира точно и бурно на насилието, както на змия, без наша помощ, без лекарства, само тогава можем да кажем…
Прекъснах го:
— Но, сър, господа, аз вече разбирам, че е лошо. Лошо е, защото е против обществото, защото всеки человек на земята има право на живот и на щастие, без да го бият и толчокат и найфят. Много неща научих, истина ви казвам.
Но доктор Бродски се разхохоти на тия думи и като оголи зубите си, каза:
— Ересът на века на разума — или нечто такое. — Разбирам кое е редно и го одобрявам, но правя нередното. Не, не, не, момчето ми, остави всичко на нас. И бъди доволен. Скоро всичко ще свърши. След по-малко от две седмици ще бъдеш свободен човек. — И ме потупа по плечото.