Зашеметиха ме толкова приказки, братлета, и се опитах да проумея с головата си как всьо ето е за мен. Тогда всички светлини изгаснаха и само два прожектора светнаха от прожекционните отвори. Единят беше насочен право върху вашия смирен и страдающ разказвач. В лъча на другия прожектор влезе един болшой едър человек, когото не бях увидил по-рано. Имаше сланинесто лицо с уси и ивици коса, залепени върху почти плешивата му голова. беше около трийсет, четирсет или петдесет, старий человек. Той тръгна към мен и прожекторът вървеше вместе с него, та скоро двата лъча направиха едно болшое търкало. Тогда той ми каза очен насмешливо:
— Хелоу, бунище. Пфу, ти къпеш ли се изобщо, че така ужасно вониш?
Потом, като че дансеше, той ме настъпи по ногите, левия, десния и така цъкна носа ми с нокът, та увидих звезди от болка и в очите ми рукнаха сльози, а потом изви ухото ми, сякаш беше копче на радио. Услъйшах кикот и едно хорошое хо-хо-хо да идва от публиката. Носът ми и ногите и ухото горяха от болка като сумашедши, та рекох:
— Защо ми правиш всичко това? Не съм ти сторил нищичко, братко.
— О — ответи тоз человек, — правя това (шат, пак по носа ми) и онова (извиване на болното ухо) и другото (грубо настъпване по дясната нога), защото не ми пука от глупаци като теб. А ако искаш да ми го Върнеш, почвай, хайде, моля те.
Понях, че трябва да действам светкавично и да измъкна бритвата си главррезка, преди тая страшна нова болезн да ме налегне и да превърне радостта от схватката в желание да пукна. Но, братя мои, щом руката ми посегна към бритвата във внутренния ми карман, увидих с внутренния си глаз как етот нахален человек вие за милост, а от рота му тече красная красная кров и тотчас след тази картина се надигнаха гаденето, жаждата и болките в мен и понях, че трябва бъйстро да променя отношението си към етот человек, поетому бръкнах в карманите си за цигари или мангизи, но там, братлета, нямаше ни едното, ни другото.
— Ще ми се да ти дам цигарета, братко, но се оказа, че нямам.
— Баааа-уаааа! Буууу-хууууу! Ще заплача.
И пак ме щракна по носа с дебелия си груб нокът, а от публиката се услъйшиха шумни радостни смехове. И вече съвсем отчаян, се помъчих да бъда любезен с етот нахал и побойник, за да спра болките и гаденето:
— Моля ви, нека да направя нещо за вас. — Порових в карманите, но намерих там толко главорезката, поетому я извадих и му я подадох с думите: — Моля, приемете това, моля ви. Малък подарък. Моля, вземете го.
Но той отвърна:
— Я си дръж смръдливите подкупи. С таквиз няма да ми се измъкнеш.
И блъсна руката ми, та бритвата-главорезка падна на земята и аз сказах:
— Моля ви, трябва да направя нещо за вас. Да ви лъсна ли ботушите? Ето, ще се наведа и ще ги оближа.
И ако щете, вярвайте, братлета, ако не, поцелуйте ме по двете полушария, коленичих, изплезих красния си език миля и половина да оближа грязните му вонящи сапоги. Но етот человек само ме ритна не очен силно по рота. И тогда ми се стори, че няма да предизвикам гаденето и болката, ако толко съборя етот мръсен копелдак на пода, като го хвана с руки за глезените. Сделах това и той очен се стресна, като тупна сред шумния смях на тъпата публика. Но щом го увидих на пода, усетих как ме наваля гадното чувство и му подадох рука да го вдигна сразу. И тъкмо когда той се готвеше да ми фрасне един подъл и силен толчок по лицото, доктор Бродски каза:
— Добре. Това е достатъчно.
Тогда ужасният человек се поклони и изданси навън като актьор, а лампите светнаха над мен, докато примигвах със зинал за рев рот. Доктор Бродски каза на публиката:
— Нашият обект, както виждате, е принуден да върши добро, когато, парадоксално, го карат да прави зло. Намерението му да си послужи с насилие е съпроводено от силно чувство за физическо страдание. За да му противодействува, обектът няма друг изход, освен да възприеме диаметрално противоположно поведение. Някакви въпроси?
— А изборът? — избоботи един дълбок голос. Увидих, че е на отчето от пандиза. — Той няма истински избор, нали? Инстинктът за самосъхранение и страхът от физическа болка го тласнаха към този нелеп акт на самоунижение. Ясно си личеше фалшът. Той престава да върши зло. Но престава и да е същество, способно на нравствен избор.