Очен уморителна беше останалата част от предишния ден със записи на интервюта за теленовините, с фотографите щрак щрак щрак и още представления с мен как се унижавам пред ултравиоленцията и всякие такие изпитания. А потом съм се строполил в леглото и както ми се струва, са ме събудили, за да ми кажат да се махам, да си вървя домой и че не хочели вече да увиждат вашия смирен разказвач никога и во веки веков, братя мои, амин. И ето че рано рано една сутрин само с малко денги в кармана, които подрънквах, се запитах:
— Сега накъде, а?
Първо закуска в някое местечко, помислих си, потому що не съм ял изобщо тая сутрин, щото всички гледаха само час по-скоро да ме запратят на свобода. Бях изпил само един стакан чай. Дупката беше в една много мрачна част на града, но наоколо имаше маленки работнически закусвални и аз скоро си намерих одна, братлета. Беше грязна и воняща с одинока електрическа крушка на потолока и гряз от мухи, затъмняваща оскъдната й светлина, а рано ранили рабочие сърбаха чай и нагъваха гнусни сосиски и филии хляб като вълци ауу ауу ауу, а потом кричаха за още. Сервираше им грязна девочка с очен болшие груди, които някои от хранещите се человеци се опитваха да сграбчат с оууу оууу оууу, докато тя правеше хи-хи-хи-хи, и при тая гледка ми се доповръща, братлета. Но си поисках маленко тоуст с джем и чай очен вежливо с джентьлменския си голос и седнах в един тъмен уголок да се накормя.
Докато се хранех, влезе един маленки человек джудже да продава сутрешните газети, същински преступник, разкривен и грязен, с дебели очки в железни рамки и платя с цвета на престоял, мухлясал пудниг. Купих си газета с идеята да се подготвя за гмуркането в нормалния жизн, като увидя какво произходи по света. Това трябва да беше правителствена газета, потому що единствената новина на първата страница беше за необходимостта каждъй человек да спомогне правителството да спечели отново следващите общи избори, които, изглежда, бяха след две-три седмици. Имаше много нафукани приказки какво било сделало правителството, братлета, през последните година-две, увеличен експорт ли не щеш, страшно хорошая външна политика, подобрени обществени услуги и какви ли не още чепухи.
Но най-голямата гордост за правителството беше, че според него през последните щест месеца улиците били станали по-безопасни за всички миролюбиви гуляещи вечер люди, едно, поради по-високите заплати на полицията и, друго, защото полицията била станала по-безмилостна към младите хулигани, извратени типове, ворове и други кални отрепки. А ета интересуваше немножко вашия смирен разказвач. На втората страница на газетата имаше размазана фотография на лице, което ми се видя очен знакомо, и се оказа, че не е другой, а аз аз аз. Изглеждах очен мрачен и испуган, но всъщност толко от светкавиците щрак щрак щрак през цялото време. Под снимката ми пишеше, че това е първият продукт на Държавния институт за превъзпитание на престъпници, излекуван от престъпните си инстинкти само за две седмици и сега добър и хрисим поданик и прочие чепухи. Потом увидих, че има една много фуклива статя за оня метод на Людовико и колко умно било правителството и тем подобни. Имаше още една снимка на някакъв человек, който ми се стори познат и наистина беше Министърът на вътрешните или утрешните работи, който май се беше изфукал, защото предвиждаше светла ера без престъпност, в която нямало да има вече страх от подли млади хулигани, извратени хора. и ворове и другие отрепки. Тогда аз казах гррр и хвърлих газетата на пода, а тя покри локвите от разлят чай и гнусни изплюти кусочки от разните сволочи, използуващи това заведение.
— Сега накъде, а?
Тепер към дома, братлета, за един хорошенкий сюрприз на тато и мама, че единственият им син и наследник се е завърнал в семейното гнездо. Тогда щях да си полегна на кровата в моята маленка бърлога и да си слушам хорошая музика, като по същото време си мисля какво да правя по-нататък с моя жизн. Инспекторът ми бе дал предишния ден дълъг списък на места за назначение и бе телефонирал на различни человеци за мен, но аз нямах никаква интенция, братлета, да тръгвам веднага на работа. Първо маленка почивчица и кротко размишление на кровата под звуците на хорошая музика.
И так, аутобусът до центъра, потом аутобусът до Кингсли Авеню, откъдето блок 18 А е съвсем наблизо. Ще ми повярвате, братлета, че сърцето ми правеше туп туп туп от вълнение. Беше много тихо, понеже бе все още ранна зимна утрин, и като входих във фоайето на блока, наоколо нямаше никакой человек, толко голите мужчини и женщини от Доблестния труд. Удиви ме, братлета, колко почистено беше вокруг и ги нямаше уже балоните с грязни думи от устата на достойните трудещи се, нито грязни части на тялото, добавени към голата им плът от малчики с флумастери и грязни мисли. Удиви ме ешчо, че асансьорът работеше. Той пристигна с леко ръмжене, щом натиснах електрическата кнопка, и опят се удивих колко чисто беше вътре в кабината.