Изкачих се до десетия етаж и увидих 10–8 както си беше преди, а руката ми се раздрожа и затресе, като измъкнах от кармана си ключа да отворя. Но твърдо пъхнах ключа в дупката, завъртях го, откроих и влязох и тогда срещнах три чифта учудени, почти испугани глази да ме гледат. Тато и мама завтракаеха, но имаше и один друг человек, когото не бях виждал в целия си жизн дотогава, болшой дебелак по риза и тиранти, като у дома си, братлета, който сърбаше чай с молоко и преживяше яйчице с тоуст. Точно този незнаком заговори пръв и каза:
— Кой си ти, приятел? Откъде имаш ключ? Вън, преди да съм ти размазал мутрата. Излез навън и чукай. Кажи какво търсиш, бързо.
Тато и мама седяха като вцепенени и увидих, че още не бяха чели газетата, но се сетих, че тя не пристига преди старият да е тръгнал за работа. Тогда мама каза:
— О, ти си избягал! Измъкнал си се от затвора! Ами сега? Ще вземе да дойде полицията тук оо оо оо. Ах, ти, лошо момче, така да ни позориш.
И ако щете, вярвайте (ако не, поцелуйте ме отзад), тя взе да реве буууу буууу буууу. Аз се захванах да обяснявам, че ако хочат, могат да телефонират в Дупката. През цялото време оня незнаком человек седеше там и се мръщеше така, като че ще ме фрасне по лицото с косматия си тлъст кулак. Затова сказах:
— По-скоро ти трябва да ми ответиш на няколко въпросчета, братко. Какво правиш тук и откога? Не ми хареса тона, с който току-що ми приказваше. Внимавай! Хайде, говори.
Имаше вид на работник, много грозен, около трийсет или четирийсет и седеше срещу мен със зинал рот, без да обели нито дума. Тогава се обади баща ми:
— Доста ни изненада с това, синко. Трябваше да ни съобщиш, че си идваш. Мислехме, че ще минат още пет-шест години, преди да те пуснат. Не че не се радваме много да те видим отново и при това свободен — добави той, но го каза някак мрачно.
— Кой е тоя? — попитах. — Защо не ми отговаря? Какво става тук?
— Това е Джо — ответи мама. — Той живее тук сега. Квартирант ни е. О божичко о божичко о божичко.
— Ей, ти — каза тоя Джо. — Знам всичко за теб, момче. Знам какво си вършил, та си разбил сърцата на клетите си нещастни родители. Значи се върна, а? Върна се пак да им зачерниш живота, нали? Само че тоя път през трупа ми, защото те ме накараха да се чувствувам като техен син, а не квартирант.
За малко да се изкикотя шумно на това, ако у мен не бе се надигнало старото раздразнение и желание да повърна, потому що етот человек изглеждаше на същата возраст като моите тато и мама, а ето че искаше да прегърне с грижовна синовна рука моята плачеща майка, братя.
— Така значи — казах аз и насмалко сам да избухна в сълзи. — Значи такава била работата! Е, давам ти цели пет минути да си обереш грязните круши от моята стая. — И сам се запътих към комнатата, щото человекът беше очен бавен, за да ме спре. Като отворих вратата, сърцето ми се пръсна на кусочки, потому що увидих, че това не беше моята стая, о братлета. Флагчетата ми ги нямаше по стените и тоя человек бе закачил снимки на боксьори и на някакъв отбор юнаци, седнали чинно със скръстени руки и сребристи купи отпред. И тогда увидих какво ешчо липсваше. Стереото и шкафът с плочите ми ги нямаше вече там, както и заключеното ми ковчеже, съдържащо бутилки и наркотици и две чисто нови спринцовки. — Тук са ставали грязни поразии — изкричах аз. — Какво си сделал с личните ми вещи, гадно копеле?
Рекох го на оня Джо, но отговори баща ми:
— Взе ги полицията, синко. Имало нови разпоредби за обезщетяване на жертвите.
Едва не ми призля, но головата ме болеше страхотно, а ротът ми беше толкова сух, че трябваше начаса да цокна от бутилката с мляко на масата; а тоя Джо рече:
— Мръсни свински навици. А аз казах:
— Ама тя умря, оная умря.
— Заради котките, сине — рече баща ми с тъга, — нямало кой да се грижи за тях, докато се прочете завещанието, та трябвало да вземат някой да ги храни. Затова полицията продаде нещата ти, дрехите и всичко възможно, та да се погрижи за тях. Такъв е законът, сине. Но ти кога ли си зачитал закона.
Тогда трябваше да седна, а Джо сказа:
— Искай разрешение, преди да сядаш, недодялана свиньо.
На което аз веднага му отвърнах:
— Я си затваряй гадната човка! Но ми се повдигна. Затова се опитах да бъда разумен и да раздавам улъйбки заради здравето си. Казах: