— Говедо, убиец, хулиган, дай го насам, убий го! Получих один столко болезнен толчок по носа, че си казах, по дяволите по дяволите, откроих глази и взех да се мъча да се отскубна, което не беше трудно, братя мои, и хукнах, кричейки към коридора. Но ония дърти отмъстители ме погнаха, задъхвайки се като на умирачка, докато животинските им нокти дрожаха да се вкопчат във вашия приятел и смирен разказвач. Тогда ме препънаха, събориха ме на пода и взеха да ме ритат, а потом чух голоси на по-млади люди:
— Стига толкова, спрете.
И понях, че е приехала полиция.
3
Бях като зашеметен, братя мои, и не увиждах хорошо, но със сигурност бях срещнал някъде тия милицаи. Онзи, който ме държеше току пред входа на общинската библиотека и говореще: „Стига стига стига“, не го познавах изобщо, но ми се увиди очен млад да е кримполицай. Но гърбовете на другите двама бях сигурен, че съм увиждал и преди. Те с болшое удоволствие и кикот шибаха с маленките си камшици дъртаците и кричаха: „Ах, вие, лоши момчета! Сега ще ви научим как се правят размирици и се нарушава Мирът на Държавата, негодници такива!“ И избутаха задъханите, хриптещи и почти умирающи дърти отмъстители обратно в читалнята, а потом се върнаха, кикотейки се от радост, че ме увиждат. По-старият рече:
— Хо хо хо хо хо хо хо! Ако това не е малкият Алекс! Дълго не сме се встречали, друг. Как е?
Бях зашеметен, а от униформата и шлема не можех да го позная, макар че лицото и голосът ми бяха онен знакоми. Тогава погледнах другия и за него, с ухилено сумашедше лицо, нямах съмнение. Вцепенен и все повече вцепеняващ се, посмотрих отново към хохотещия. Та това беше дебелият Били Бой, старият ми враг. Другият, разумеется, беше Дим, някогашният ми друг, и поетому враг на вонящия пръч Били Бой, но сега бе станал милицай с униформа и шлем, и камшик да пази реда. Казах толко:
— О, не!
— Сюрпризче, а? — и Дим издаде старото цвилене, което так хорошо познавах.
— Невъзможно — казах. — Не може да бъде. Не го вярвам.
— Виждаш със собствените си глази — ухили се Били Бой. — Няма нищо скрито-покрито. Няма магия, друже. Назначение за двамца, дето им е време да работят. В полицията, разбира се.
— Много сте млади — казах. — Съвсем невръстни. Не правят ченгета от малчики на вашите години.
— Бяхме млади — поправи ме милицаят Дим. Не можех да го смеля, братлета, не можех.
— Бяхме мдади, друг мой. А ти беше най-младият. Но ето ни сега тук.
— Още не мога да повярвам — повтарях. Тогда Били Бой, ченгето Били Бой, ешчо не го смилах, братлета, каза на, младия милицай, който ме беше гепил и когото не познавах:
— Рекс, мен ако питаш, повече полза ще има, ако раздадем възмездие на място. Момчешки лудории и толкова. Няма нужда да я караме по устава. Тоя тук прави старите си номера, които ние добре помним, макар ти, разбира се, да не ги знаеш. Той напада старите и беззащитните и те не са му останали длъжни. Но и ние трябва да си кажем думата в името на Държавата.
— Какво значи всичко това? — попитах, като не можех да повярвам на глазите си. — Те ме нападнаха, братлета. Вие не сте на тяхна страна, нали? Не е възможно, Дим. Това беше един старчок, дето го ступахме навремето и тепер поиска маленко да си отмъсти.
— Ама навремето! Аз това време не си го стомням очен хорошо. И не ми викай вече Дим, ами „господин полицай“.
— Но и доста неща помним — кимаше Били Бой. Не беше чак толкова шишкав като по-рано. — Малките немирници с бритви в ръцете трябва да бъдат обезвредени.
И като ме сграбчиха здраво, те ме извлякоха от библиотеката. Вън чакаше милицейска патрулна кола и оня, дето наричаха Рекс, беше шофьорът. Блъснаха ме на задната седалка, а на мен все ми се струваше, че е шега и че Дим ще смъкне наконец шлема си и ще рече хо хо хо. Но не би. Опитвайки се да надвия шубето, спросих:
— Ами Пит? Какво стана с Пит? Колко жалко за Георгий. Услъйших всичко.
— Пит ли? — ответи Дим. — А, май си спомням такова име.
Заметих, че карат извън града. И казах:
— Къде всъщност отиваме? Били Бой се обърна назад:
— Още е светло. Ще се поразходим извън града, сега е зимно време и всичко е голо, но е безлюдно и красиво. Не бива людите от града да увиждат как раздаваме възмездие. Улиците трябва да бъдат чистени по всякакъв начин. — И пак се обърна напред.
— Виж какво — рекох му. — Нищо не разбирам. Старото време е минало заминало. Бях наказан за всичко, което съм делал тогава. Излекуваха ме.