— Охо? И какво му е гнусното на този свят?
А той се развика:
— Тоя свят е гнусен, щом оставя младото да се нахвърля върху старото, както правите вие тук, и няма ни закон, ни ред, ни нищо.
Кричеше с цяло гърло и размахваше руки, та ми ставаше очен хорошо от тия думи, само дето червата му куркаха, като че нещо кръжеше в тях или пък някой друг мужчина грубо го прекъсваше с тоя шум, та старичокът все го заплашваше с юмруци и се дереше:
— На тоя свят вече не е за стар човек и ако искате да знаете, хич не ме е страх от вас, грубияни, защото съм толкова пиян, че не усещам болка, като ме удряте, а и да ме убиете, само ще съм доволен да умра. — Ние прихнахме да се смеем. но не казахме ничево и той продължи: — Що за свят е това? Хора на Луната, други се въртят около Земята като папатаци край лампата, а никой вече не гледа има ли ред и законност на Земята. Тъй че правете с мен каквото щете, мръсни бъзливи хулигани такива.
После изпръхтя с устни — „Прррб“ — както направихме и ние на ония милицайчета, и пак поде песента: „Земьо, мила, бих се за тебе, донесох ти мир и победа…“
Тогава ние хорошенко го ступахме, като се хилехме до уши, но той продължи да пее. Съборихме го по очи на земята и като се просна с цялата си тежест, едно ведро бирена бълвоч шурна от рота му. Беше толкова гадно, че му теглихме по един ритник, всеки поотделно, докато от мръсното му горло бликна кров, а не песен, нито помия. И продължихме пътя си.
Близо до общинската електроцентрала налетяхме на Били Бой и петимата му друзя. Да ви обясня, братлета, че по онова време бандите се състояха главно от по четирима-петима, нещо като автомобилни екипи, защото това е най-удобният брой за една кола, а шестима вече са твърде много. Понякога бандите се събираха, та правеха маленки армийки за голяма нощна война, но повечето пъти си беше най-добре да се подвизаваме на малки групички. От Били Бой ми се гадеше само като видех тлъстото му ухилено лицо и винаги от него се носеше воня на застояла мас, използувана за пържене несколко раз, дори и когато беше одет в най-хубавите си платя, както сейчас. Видяха ни, както ги видяхме и ние, и настана едно много мълчаливо наблюдение. Нямаше да е шега, щеше да е сериозна работа, с найф, верига и бритва, а не само с юмруци и ритници. Били Бой и друзята му зарязаха каквото правеха, а то бе просто увертюра към един акт върху разплакана маленка девочка, не повече от десетгодишна, която кричеше, все още с дрехи, а Били Бой я беше хванал под едната мишница, докато дясната му рука, Лио, я държеше за другата. Вероятно тъкмо са изпълнявали грязната словесна част от цялото действие, преди да пристъпят към маленка доза ултравиоленция. Като ни видяха да идваме, пуснаха хълцащата птичка, понеже такива като нея колкото щеш, и тя хукна на тънките си крачка, белеещи се в мрака, с вой „Оо-о-о-о!“ Широко засмян, му казах по товаришски: „Ако това не е смрадливият пръч Били Бой в плот и кров! Как си, бидон евтина престояла мазнина? Ела да ти отперя един по топките, ако изобщо ги имаш, скапан евнух.“ И така се почна.
Ние четиримата срещу тях шестимата, както вече казах, но Смотания Дим, инак голяма мъгла, по лудост и подлост в боя важеше за трима от другите. Беше се препасал с хорошая долгая цеп около кръста, двойно увита, която разви и взе да размахва фино пред глазите им. Пит и Георгий носеха остри найфове, а пък аз на свой очеред имах жестока стара бритва-главорезка, която по онова време умеех артистично да въртя. И се развихри един бой в тъмнината току преди да се покаже старата луна с типовете по нея, а звездите боцкаха като найфове от нетърпение да се включат и те. С моята бритва успях да разпоря дрехата на един от друзята на Били Бой, при това фино и без да докосвам плътта отдолу. В мелето тоя приятел се оказа изведнъж цепнат отпред като грахова шушулка с оголен корем, та му се видяха чак жалките топки, което здравата го раздразни, и той размаха руки, закрича, изгуби гарда и отвори път на Дим, развъртял цепта, свишшшш, та тя го фрасна право в глазите и приятелят на Били Бой залитна, като ревеше от все сърце. Давахме го много хорошо и скоро дясната рука на Били Бой бе повален, ослепен от цепта на Дим, и лазеше, и виеше като звяр, но след един точен шут по головата се отнесе нанякъде.
От четирима ни Дим както всегда изглеждаше най-плохо, сиреч лицото му бе цяло в кров, а дрехите му грязни и раздърпани, но останалите бяхме все още хладнокръвни и читави. Сега ми трябваше онзи смръдльо и дебелак Били Бой и аз затанцувах наоколо му с бритвата, като да бях бръснар на кораб в бурно море, опитвайки се да го резна по грязната тлъста физиономия с няколко фини замаха. Били Бой имаше найф, дълъг, с щракало, но беше твърде бавен и тромав в движенията, за да повреди някого тежко. А да знаете, братлета, какъв кеф ми беше да валсирам — едно, две, три наляво, едно, две, три надясно — и да порна лява буза, дясна буза, тъй че двете струи кров рукнаха почти едновременно по двете страни на толстата му грязна и мазна зурла в светлината на звездната зимна ноч. Бликаше кровта на красни потоци, но личеше, че Били Бой не усеща ничего и се клати като гадна тлъста мечка, опитвайки се да ме наръга с найфа си.