— Браво, браво. Какво превъзходно оръдие може да бъде това момче. Но преди всичко, разбира се, за предпочитане е да изглежда по-болен и по-очукан, отколкото е сега. Всичко за идеята. Ще измислим нещо, не бери грижа.
Не ми харесва тоя лаф за очукването, братлета, затова казах:
— Какво происходи здес, братлета? Какво имате наум относно маленкия си друг? Тогда Ф. Александър изсъска:
— Странно, странно, но тези приказки нещо ми напомнят. Имам чувството, че сме се срещали и преди, сигурен съм.
И се замисли, като се намръщи. Трябваше много да внимавам, братя мои. Д. Б. да Силва каза:
— Преди всичко публични събрания. От голяма полза ще бъде да те показваме на публични събрания. И, разбира се, важна е гледната точка на вестника. Ударението е върху съсипания живот. Трябва да разпалим сърцата.
И оголи всичките си трийсетина зуби, очен бели на фона на тъмното лицо — изглеждаше маленко като чужденец. Аз заговорих:
— Никой не ми казва какво ще получа аз от всичко това. Изтезаван в затвора, изхвърлен от къщи от собствените си родители и мръсния им, нахален квартирант, набит от старичоци и пребит почти до смърт от милицаите. Какво ще стане с мен?
Человекът на име Рубинстейн се намеси:
— Ще видиш, момче, че Партията ще ти се отблагодари. О, да. Като свърши всичко, ще има и много приятно сюрпризче за теб. Само чакай да видиш.
— Само едно нещо хочу — крикнах аз — и то е да бъда отново нормален и здрав, както в хорошото старо время, да мога да се забавлявам иногда с друзя, а не с такива, дето само се наричат така, а всъщност са предатели. Можете ли да ми го дадете, а? Някой человек може ли опят да ме направи какъвто бях? Това хочу и искам да знам може ли.
Буху буху буху, кащляше тоя 3. Доулин.
— Мъченик на свободата — каза той. — Ти имаш да играеш определена роля и не я забравяй. А междувременно ние ще се грижим за теб.
И взе да ме гали по лявата рука, всьо равно че бях идиот, и се хилеше като сумашедши. Аз изкричах:
— Стига сте ме взимали за предмет, който само трябва да се използува! Не съм идиот, с когото да се разпореждате, глупави копелета. Обикновените преступники може да са тъпи, но аз не съм нито обикновен, нито смотан. Понимаете ли?
— Смотан ли? — каза си Ф. Александър, умислен.
— Смотания Дим. Чувал съм някъде това име. Дим.
— Ъ? — казах. — Какво общо има Дим с, тая работа? И какво пък знаете вие за Дим? — И добавих:
— О, Бог да ни е на помощ.
Не ми хареса погледа в глазите на Ф. Александър. Тръгнах към вратата, за да се кача горе, да си взема платята и да се изпарявам.
— Почти бях повярвал — каза Ф. Александър, оголвайки почернелите си зуби, с лудост в погледа. — Но такива работи са невъзможни. Защото, кълна се в Бога, ако е той, ще го разкъсам. На парчета ще го нарежа, кълна се.
— Недей, недей — каза Д. Б. да Силва, като го галеше по грудите, сякаш успокояваше куче. — Всичко е вече минало. Съвсем други хора са били. Трябва да помогнем на тази нещастна жертва. Точно това трябва да направим сега, молейки за Бъдещето и нашето Дело.
— Отивам да си взема платята — казах пред стълбата, — пардон, дрехите, и после се омитам сам-саменичък. Впрочем благодарности за всьо, но аз си имам собствен жизн.
Защото, братлета, исках да изчезна оттам колкото се може по-скоро. Но 3. Доулин каза:
— О, не. Няма да те пуснем, приятелче. Идваш с нас. Всичко ще се уреди, ще видиш.
И се приближи до мен да ми сграбчи отново руката. Тогда, братя мои, помислих да се сбия, но само от мисълта за бой за малко да припадна и да повърна, затова останах на мястото си. Потом увидих лудостта в глазите на Ф. Александър и рекох:
— Както кажете. Аз съм ви в руките. Но нека поскорее да почваме, че да се свършва, братлета.
Защото сега хочех само да се махна от това местечко „ДОМ“. Нещо, взе да не ми се нрави погледът в очите на Ф. Александър.
— Добре — отвърна Рубинстейн. — Обличай се и да тръгваме.
— Дим дим дим — не спираше да си мърмори Ф. Александър. — Какво или кой беше този Дим?