— Не е позволено да го вълнувате така. Не е позволено да правите нищо, което би могло да го разстрои. Напуснете, моля.
И аз се опитах да кажа „Вън вън вън“, но опят излезе толко ър ър ър. Както и да е, тримата человеци от политиката си отидоха. И аз си отидох, само че обратно в оня свят, дето всичко е черно и осветено само от странни сънища, които дори не знаех сънища ли са или не, о, братя мои. Като например това, дето ми се струваше, че цялото ми тяло се изпразва като от грязна вода и потом се напълва отново с чиста.
Имаше и очен хороши сънища, като този, че съм в машината на някакъв человек, която съм откраднал и карам нагоре-надолу по света сам-саменичък, прегазвам хора и ги чувам как кричат на умиране, а аз не чувствувам нито болка, нито гадене. Имаше и сънища, в които чук чук чукам девочки, като ги притискам на земята и ги насилвам, а наоколо всички стоят, пляскат с ръце и се радват като сумашедши. Когда отново се събудих, тато и мама бяха дошли да увидят болния си син и мама ревеше здравата. Можех вече да говоря доста по-лучше, та казах:
— Я виж ти, кой приехал. Откъде знаете, че сте добре дошли?
Тато каза маленко засрамен:
— Четохме за теб във вестниците, сине. Там пише, че са се отнесли зле с теб. Пише, че правителството те докарало дотам, да направиш опит за самоубийство. Но вината е донякъде и наша, синко. Твоят дом си е пак твой, щом всичко свърши, синко.
А мама продължаваше да вика бууу хууу бууу и да изглежда грозна като задник.
— А как я кара новият ти син Джо? Доволен, здрав и мангизлия, надявам се, дай боже. Мама каза:
— О, Алекс, Алекс! Оуууууууу оууууууу. Тато каза:
— Лоша работа,сине. Забъркал се нещо с полицията и го прибрали.
— Наистина ли? — попитах. — Сериозно? Уж беше такъв добър человек. Страшно съм изненадан, наистина ви казвам.
— Гледал си работата човекът — каза тато. — А полицията му казала да се маха. Чакал на един ъгъл. Имал среща с момиче. Те му казали да се маха, а той им отвърнал, че има права като всички, и те се нахвърлили отгоре му и жестоко го набили.
— Колко ужасно — казах. — Колко жалко. И къде е сега горкото момче?
— Оуууу — ревеше мама. — Върна се оууууууу у дома си.
— Да — каза тато. — Върна се в родния си град да се оправи. Тукашната му работа дали на друг.
— Сега значи сте съгласни да се прибера пак и всичко да си е както преди? — спросих аз.
— Да, синко — каза тато. — Молим те.
— Ще си помисля — ответих. — Добре ще го обмисля.
— ОУУУУУУ — не преставаше мама.
— Я млъквай — казах, че да не ти покажа за какво да ревеш и кричиш. Ще ти разбия зубите и окото ми няма да мигне.
И, о, като казах това, братя мои, се почувствувах маленко по-добре, като че всичката свежа красна кров минава през цялото ми тяло. Трябваше да поразмисля върху това. Като че ли, за да ми стане по-добре, бе нужно първо да се влоша.
— Така не се говори на майка, синко — каза тато.
— В края на краищата тя те е родила на тоя свят.
— Да — отвърнах, — на тоя грязен и смрадлив свят. — Закроих силно глази като от болка и казах:
— Отивайте си сега. Ще си помисля дали да се върна. Само че нещата трябва да станат съвсем различни.
— Добре, синко. Както кажеш — рече тато.
Ще трябва да решите — казах — кой ще командува.
— ОУУУУУУУУ — продължаваше мама.
— Добре, синко — каза тато. — Всичко ще бъде, както ти искаш. Само оздравей.
Щом си отидоха, аз се замислих в леглото за разние вещи, минаващи като различни картини през головата ми, и щом сестрьонката се върна и се зае да оправя завивките ми, попитах я:
— От колко време съм тук?
— Около седмица — каза тя.
— И какво ми правиха?
— Ами, бяхте целият изпотрошен и контузен и имахте тежко мозъчно сътресение и голяма загуба на кръв. Трябваше да оправят всичко.
— Ама — настоявах — някой правил ли е нещо с головата ми? Искам да кажа, бърникали ли са нещо в мозъка ми?
— Каквото и да са правили — отвърна тя, — за ваше добро е.
Но няколко дни по-късно пристигнаха разни доктори, все младички, със сладки усмивки и с книжки с картинки. Единият каза:
— Искаме да ги погледнеш и да ни кажеш какво мислиш за тях.
— Какво има, о, дорогие друзя? — казах аз. — Какая нова сумашедша идея сте родили?
Тогава те и двамата се захилиха смутено, седнаха от двете страни на леглото ми и отвориха книжките. На първата страница имаше снимка на птиче гнездо, пълно с яйца.