Пота се замисли за „Лолита“. После се сети за „Блед огън“9. Макар и самобитен като концепция, този роман беше идеална творба за високо ерудираните читатели, Пота убедено смяташе, че те съществуват. Но този дяволски фалшификатор Набоков вече го беше написал, мамка му! „Лолита“ изобщо не му беше по вкуса, но в крайна сметка идеята за един сексуален роман не беше толкова лоша. Шансът да бъде продаден в киното изглеждаше далеч по-голям, а допълнителната рекламна шумотевица — ярко доказателство, че талантливият и неуморим писател Юджийн Пота отново е на гребена на вълната.
Уви, той нямаше да напише такъв роман. И все пак, един сексуален роман, особено на границата с порнографията, несъмнено беше добра идея. За съжаление, обаче, определено не беше неговата добра идея.
Освен ако я представеше като:
*****
Това заглавие забавляваше и други.
Пота оцени високо топлия начин, по който абсолютно всичките му близки приеха находчивото попадение. Долорес избухна в буен смях. Дори и Фред, нейният съпруг, който пишеше критични статии в академични издания и рецензии за книги, се поотпусна и се изкиска от задната седалка на колата.
— С такова заглавие дори няма да ти трябва книга — обяви въодушевено той, докато пътуваха към морския ресторант в Монтаук, където често обядваха през лятото.
Нилса прояви весело любопитство, а съпругът й Джордън с грейнало лице безмълвно се ухили, предвкусвайки урагана от пиперливи вицове, който очакваше да се развихри. Е, някои „скромни“ жени правеха и озадачени физиономии, но само докато се отърсеха от първоначалната изненада. Това, естествено, важеше и за Поли. Всеки път, щом споменеше заглавието, Пота се развеселяваше от скептичните погледи на присъстващите, които те неизбежно и тайничко хвърляха към поруменялата Поли, опитвайки се да отгатнат как е вдъхновила идеята за подобна книга. Реакцията й, безпогрешно предвидена от Пота, винаги беше еднаква: тя се размърдваше притеснена, не казваше нищо и смутено се усмихваше.
— Не става въпрос за мен — поясняваше тя, но само когато я питаха направо. — Поне аз така мисля… — После придаваше дяволито изражение на лицето си и добавяше: — Защото той просто не знае достатъчно.
— За Бога, това ще бъде роман, а не историческо четиво — шегуваше се Пота, като нарочно се мъчеше да звучи неубедително. — Хич не гледайте Поли, все пак имам три брака. А и, честно казано, не изгарям от желание да пиша книга за която и да е от съпругите си, нито пък за себе си. Дори сексуалните преживявания на всинца ни, събрани накуп, не струват една книга. Не бих желал да прахосам три или четири години от живота си за някого от нас, нито пък за някого от вас. Защото ще трябва да си измислям много неща, нали? Не съм убеден, че сред моите близки и познати има човек, достатъчно феноменален, че да бъде обект на цял роман. Ако някой от вас не е сигурен и мисли, че греша, нека каже. Искам да чуя всичко за необикновения му сексуален живот…
Темата неизбежно предизвикваше оживени дискусии, особено на маса. Обикновено се стигаше до неочаквани признания на присъстващите, поставящи в неудобно положение съответните им половинки. Но те в крайна сметка минаваха под невинния знаменател на обективното предварително проучване, което Пота подличко обявяваше за цел на всеки подобен разговор. Достатъчно беше само да подхвърли някоя реплика за мастурбацията в смесена компания и циркът започваше. Жените подскачаха като ужилени, сякаш ги бяха хванали на местопрестъплението, а мъжете се оживяваха, потъвайки в шеговити спомени за пубертета. Задявките по повод на тази прословута сексуална книга практически се превърнаха в един доста дразнещ майтап между Пота и Поли.