— Не! — отсече с категоричен тон Поли. — Не си спомням нищо подобно!
— Стига де! — изгледа я продължително Пота. — Нима си забравила? Нали тогава си посетила Кейп Код за първи път? Никога преди това не си била там.
— Никога не съм била там с моята приятелка Рут!
— Значи е била Дона. Ти ми разказа, но аз…
— Нищо не помня! — излъга с напрегнат глас Поли. — Беше много отдавна.
Пота разбра, че тя няма да му помогне.
— Добре, нека бъде твоето — кимна той. — Тогава да опитаме нещо друго. По време на една от почивките ти на Бермудите си прекалила с питиетата — Пина колада или нещо подобно — и си се озовала в стаята на някакъв тип, с когото изобщо не си имала намерение да…
— Това не се е случило с мен! — отново го прекъсна Поли.
— Хубаво — прие играта й Пота. — Веднъж, преди много време, ти започна да ми разказваш една щура история за някаква твоя приятелка, решила да изчука ваш общ познат, който имал само един ташак. Но после телефонът звънна и ти проведе безкрайно дълъг разговор, след който решително отказа да довършиш историята. Ще ми разкажеш ли какво всъщност стана?
— Това трябва да е била някоя от предишните ти жени! — изсумтя осъдително Поли. — Или някое от многобройните ти котенца, както обичаш да ги наричаш!
— Добре де… — предаде се Пота. — Но не забравяй, че и ти беше едно от тях. Нека те попитам нещо друго. Би трябвало да го зная, но за съжаление не е така. Я ми кажи, когато жената седне да уринира…
— Ще ти правя ли вечеря или ще ходиш на кръчма? — скочи на крака съпругата му. — Започваш да дрънкаш мръсотии!
— Ти решаваш! — въздъхна Пота. — Но след като възнамерявам да пиша от женска гледна точка, някои неща трябва да ми бъдат ясни, нали?
— Търси си други източници на информация!
— И това не си го спомняш, така ли?
— Хич не обичаш да вземаш решения, нали? Оставяш ги на мене.
— И ти не обичаш — нацупи се Пота. — Моето решение е да оставям на теб решенията за разните му там вечери! Я си признай, че не харесваш идеята ми за сексуалния роман.
— Това изобщо не ме засяга!
— Засяга те, разбира се. Особено, щом не я одобряваш. Все пак живеем заедно? Смущаваш ли се от нея?
— Не забелязваш ли как реагират хората? — попита с въздишка Поли. — Гледат ме особено, защото мислят, че тази книга ще е за мен или за нас.
— Засега е така, а и всички се забавляваме — подхвърли успокоително Пота. — Когато обаче прочетат книгата, мнението им ще се промени. Написан от мен, подобен роман ще се отнася много повече за мъжа, отколкото за жената. Но ако не искаш да пиша на тази тема, аз съм готов да се откажа. Само ми кажи, още не съм напреднал много.
— Не, да не си посмял! — възкликна Поли с нещо като тревожен кикот. — Всички са убедени, че идеята ти е много добра.
— Разбира се, че е добра. Но въпреки това съм готов да спра в момента, в който кажеш. Имам и други добри идеи. Я ми кажи нещо друго, скъпа. Ако на пазара се появи роман с такова заглавие, но написан от друг, ще проявиш ли желание да го прочетеш?
— Да. Бих го сторила с огромно нетърпение.
— И тъй, да спирам ли?
— Не. Спри само да говориш за него, стига да можеш. Дори и на майтап. Ако искаш да го напишеш, просто се залавяй за работа. Всичко звучи прекалено добре, за да бъде зарязано. Не става дума за сексуалния роман. Притесних се от въпросите, които започна да ми задаваш. Отдавна вече не съм младо котенце, знаеш…
— Но ако искам да продължа, аз трябва да зная някои неща — възрази Пота.
— Научи ги от друг източник. Аз просто не си спомням. Но дори и да си спомня нещо, просто не желая да го обсъждам с теб!
— Ясно. Но тази книга ще направи прочута и теб. Ще ти давам да четеш отделни части от ръкописа, просто за да съм сигурен, че нищо в него не те дразни.
— Изгарям от нетърпение! — язвително се усмихна Поли. — Но все пак те съветвам да не ме използваш прекалено често в този ръкопис.
— Изобщо няма да присъстваш — обеща Пота.
— Но хората ще си мислят обратното. Използвай предишните си жени, някогашните си гаджета. Техните истории със сигурност са по-интересни…
— Може би. Ще имаш възможност да ги прочетеш и тях.
— Изгарям от нетърпение! — върна се сарказмът в гласа на Поли. — Виж какво, Джийн, не се занимавай с мен или с когото и да било друг. Просто сядай и се залавяй за работа. Когато работиш, независимо какво точно, ти си щастлив, а заедно с теб и аз. Просто се опитай да напишеш следващия си добър роман и толкоз.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правя? — изсумтя с възмущение Пота, обърна се и с едри крачки се насочи към своята маса.