Прозрението го връхлетя като мощна приливна вълна. Иновацията бързо зае мястото си в ръкописа, ловко преработен от Пота в жълтия му бележник. „Страхотно!“ — рече си той и триумфално потърка ръце. Вече нямаше начин да не се хареса на феминизираните редактори, завзели напоследък властта в повечето утвърдени издателства.
— Ето какво ще ти кажа — написа в бележника си Пота. Думите, разбира се, принадлежаха на Бога, който продължаваше разговора със съпругата си. — Ти ще отговаряш за жените. И без това ще ми е трудно да ги държа под око, особено когато започнат да се размножават с бързи темпове, а аз така искам. Ще си организираме едно малко състезание, съгласна ли си? Ти вземаш жените, аз мъжете. Нека видим кой е по-добър…
Започна да му омръзва два дни по-късно, след като беше изгладил написаното дотам, че да не го пипа повече.
Преди това, под влияние на все още свежото си вдъхновение, той забърза към Поли да й се похвали, че отново е във форма и вече със сигурност разполага с ясни идеи за бъдещата книга.
В късния следобед на същия ден те се любиха.
После тя направи вечеря.
Почти през цялото време си тананикаше, очевидно успокоена, че той работи върху нещо сериозно и най-сетне е зарязал шантавата идея за онази книга със сексуална тематика. Беше доволна и в личен план, защото приятелите им щяха да престанат да я гледат изпитателно, слушайки приказките на Пота за сексуалната биография на неговата съпруга. Е, оказа се, че не е така, понеже през следващите две седмици той сякаш само чакаше някой да се заинтересува от творческите му планове, за да заговори на любимата си тема. По неизвестни причини избягваше всякакви приказки за новата си, наистина невероятна идея за съпругата на Бога и нейните уникални интимни отношения с Него. От друга страна — и самият Пота се поуспокои. Жена му най-после щеше да престане да се вижда осмивана в образа на всяка несъвършена жена, която описваше в творбите си, независимо дали ставаше въпрос за Ева, Сара, Далила, Ревека, Рут, Йезавел, Екатерина Велика, мадам Помпадур, Саломе или пък Жената, хваната в прелюбодеяние… В една от вечерите през този еуфоричен период двамата седяха пред телевизора и кротко се наслаждаваха на някакъв стар филм, който не бяха гледали. Той държеше в ръка чаша арманяк, а тя отпиваше от своето куантро. В продължение на няколко нощи те прекараха заедно в едно и също легло, притиснати един до друг…
Но онази сутрин, след като беше приключил още предишния ден с преработката и преписването на въвеждащата глава, Пота се почувства празен и изцеден, сякаш бе станал жертва на някаква необичайно сложна, почти космическа измама. Вместо да се пробуди с очакваната творческа възбуда, той бе обзет от хладно, почти враждебно безразличие. Всичко му се струваше плоско, сиво и мрачно. В главата му липсваха плавните извивки на бъдещия диалог, нямаше ги подходящите прилагателни, които да украсят вече написания текст. Надигна се от леглото с цената на върховни усилия. Предишната вечер си беше легнал с твърдото убеждение, че разполага с идеален материал за поредния си велик роман, но тази сутрин всичко му изглеждаше като банално-усложнени библейски притчи, разказани от сладкодумни клюкарки, точно по начина, по който го правят в тривиалните сапунени сериали.
„О, мамка му!“ — май че пак си мърмореше на глас. В предстоящото състезание върху листовете на бележника му, в случай че не се получеше някоя огромна изненада, щеше да има един-единствен логичен победител — съпругата на Бога. Но откъде щеше да дойде изненадата? Ами Той? В така замисления мач между половете Той щеше да заприлича на някакъв несръчен и глупав съпруг, но не и на себе си. И след като не беше Бог, тя също не можеше да бъде съпругата на Бога. За известно време остана напълно объркан, без да си дава сметка къде се намира. А къде е хъсът между двамата? Хера поне би могла да избяга от Зевс и да се скрие някъде (веднъж вече го беше правила, заслепена от ревност). Но къде можеше да се скрие съпругата на Бога?
Пота разсъждаваше логично.
Щеше да е точно толкова повърхностно, ако аз се бях опитал да напиша книга за него и Поли, в която липсват обичайните за всяка семейна двойка недоразумения. Без конфликт, без криза, без кулминация, без решение. Без шансове за продажба в киното. И, разбира се — без издател. Едва ли щеше да се намери някой. Подобен развой на събитията означаваше да обърне гръб на всичко, което беше научил още в началното училище, което сам беше преподавал по време на изисканите си лекции по художествено писане през четирите години, докато завършваше втория си роман.