2. Съпругата на Дьо Сад (?)
3. Съпругата на Фройд (?)
4. Сестрата на съпругата на Фройд (?)
5. Екатерина Велика
6. Мадам Помпадур
7. Маргарет Тачър
8. Моника Люински (?)
Бележки към главите.
1. (Адам. Въведение.)
Адам не можеше да е сигурен дали Ева казва истината, когато твърдеше, че той никога не е споменавал за ябълката пред нея.
Той беше убеден, че Ева я нямаше, когато беше предупреден за свещеното дърво и забранения плод. Дали й беше казал? Не можеше да попита змията, на нея не можеше да се вярва, а и тя вече не можеше да говори. Дали и змията е знаела за забранената ябълка? Той самият беше ли там, когато Бог предупреждаваше за нея? Знаеше ли, че тя е забранен плод?
Възможна версия!
Единствен Адам е бил в течение. Всички останали, включително и змията, са абсолютно невинни.
2. (Сара — тя съветва Ревека, след като последната е доведена от родния си дом, за да се омъжи за Исаак.) Сара обяснява на Ревека, че, когато става въпрос за важни неща, мъжете не проявяват разум. По тази причина Ревека взема важните решения вместо Исаак, точно както Сара върши това вместо Авраам. Именно Сара съветва Авраам да направи дете на слугинчето Агар, докато тя самата все още е ялова; пак тя казва на Авраам да прогони Агар и Измаил след раждането на Исаак, който ще продължи рода.
— Скоро ще откриеш, че Исаак е обичлив, но не е особено умен — сподели майка му. — Следваш ли мисълта ми?
— Какво е станало с оная му работа? — попита Ревека.
— Не върши ли работа? — подскочи Сара, изтръпнала от ужас, че родословието на Авраам ще бъде прекъснато.
— Напротив. Върши, и то добра работа — успокои я Ревека. — Но изглежда много смешна, сякаш нещо й липсва.
— О, това е от обрязването — въздъхна с облекчение Сара. — Един ден Авраам се върна у дома и ни в клин, ни в ръкав обяви, че всички мъже в семейството трябва да бъдат обрязани. Ей така, изведнъж. Нали вече ти казах какво им е на мъжете? Бива ги да се бият и да бачкат здраво, но тук няма никой… — Вдигна пръст и почука по главата си. — Затова всичко зависи от нас. Знаеш ли какво се случи, когато Авраам отведе Исаак на върха на планината с намерението да го принесе в жертва? Не знаеш, нали?
Ревека не знаеше. Бяха я довели от другия край на света, за да се омъжи за Исаак, а дотам клюките за бъдещото й семейство просто не бяха стигнали.
— Това е една нежна история, от която наистина ми се къса сърцето — рече с въздишка Сара. — Ще ти я разкажа. Те я нарекоха чудо, но аз я наричам трагедия. Все още се питам до какво ще ни доведе всичко това…
Пота спря, внезапно усетил с всичките си сетива, че го връхлита нова идея. Тя се разпени изведнъж, като младо вино, запълвайки с шумящата си свежест цялото му съзнание.
*****
Глава първа: ИСААК
— Къде е агнето? — твърдяха, че съм попитал.
— Не се безпокой, Бог ще ни го осигури — отвърна баща ми.
Усетих, че нещо не е наред. Двамата прислужници и магарето останаха в подножието на хълма, а ние поехме нагоре. Аз носех дървата за огъня, а той — кремъка, ножа и едно намотано въже. Струпахме камъни за жертвеник. Той говореше малко, само ми даваше указания какво да правя. Накрая рече:
— Стой мирно, докато те вържа.
Не се възпротивих. Дори му помогнах да ме пристегне с въжето и да ме настани върху кладата на жертвеника. Когато вдигна ножа, бях сигурен, че с мен е свършено. Но когато само преряза въжето и ме освободи, ми се прииска да заплача.
По обратния път мълчахме. Краката ми се подгъваха, зъбите ми тракаха. Не смеех да отворя уста. Най-сетне видяхме двамата млади прислужници, които спокойно очакваха завръщането ни в подножието на хълма. По-късно си мислех какво ли щеше да им каже, ако се беше върнал сам.
— Не бях сигурен, че ще спреш — рекох аз, когато пътеката се разшири и получих възможност да се изравня с него.
— Ангелът ме накара — отвърна той и се усмихна, без да ме погледне, сякаш говореше на себе си. — Ангелът ми заповяда да спра. Ти не го ли чу?
— Нищо не съм чул. Струва ми се, че крещях, когато вдигна ножа…
— После чух шум и видях овена в гъсталака — продължи отново той, все така леко усмихнат, сякаш нищо не бях казал: — Ти чу ли го?
— Не бях в състояние да чуя каквото и да било — отвърнах аз. — Искам да ми кажеш нещо, татко. Ти знаеше ли, че овенът ще е там? Знаеше ли го, когато потеглихме нагоре по баира и ти ме взе с намерението да ме принесеш в жертва на кладата?