Допълнителен фактор за тлеещото напрежение в това централно-европейско семейство беше и анахронизмът, че то не живееше в някоя от големите европейски столици, например, в Прага на Кафка или пък във Виена на Фройд, а в централната част на Манхатън, в Ню Йорк Сити. Което автоматично го лишаваше от традиционното за централна Европа слугинче от провинцията, както и от готвача, скрит някъде в задната част на къщата. А и времето, през което се развиваше действието, съвсем не беше в началото на века, а доста по-късно — всъщност, в нашето съвремие. Всичко това правеше задачата им почти невъзможна, защото никак не беше лесно да изметеш жива буболечка от апартамента си в днешния Манхатън, без да привлечеш вниманието на съседите или на хората, които обслужваха входното фоайе и асансьорите. Но те като по чудо успяха, може би защото подходиха към задачата с безгранично търпение и й отдадоха всичките си сили…
И тъй, Грег, в особеното си ново въплъщение, беше жестоко изметен от собствения си дом и се озова на един от най-негостоприемните и опасни тротоари в Ню Йорк.
Излишно е да казваме, че той беше безкрайно учуден.
Никога не му беше идвало наум подобно нещо и неочакваната метаморфоза буквално го парализира от изненада. През годините често беше размишлявал за възможните катастрофи, които могат да го сполетят, но и в най-мрачното си настроение не беше допускал, че може да се превърне в бездомно насекомо. В реалния живот Грег беше финансов експерт на средно ръководно равнище. Почтеността и моралът не му позволяваха да допуска грешки. Той дори не вземаше обичайните дребни подкупи, поради което колегите му от финансово-счетоводния отдел на производственото предприятие се чувстваха неудобно в негово присъствие и предпочитаха да го избягват, плашейки се инстинктивно от подобно стерилно поведение. Накратко, беше човек, който се перчеше, че предусеща и взема необходимите мерки срещу всякакви неблагоприятни ситуации. Но за тази случка той се оказа абсолютно неподготвен.
Не знаеше откъде да започне.
Чудеше се как ли ще реагира на промяната неговата годеница Фелиша. Тя беше взискателна жена с не по-малко железни принципи от неговите и в това отношение двамата наистина бяха идеална двойка. Отвреме-навреме Грег дори си позволяваше да мечтае, че един ден, разбира се, скоро след като сключат брак, двамата все пак ще стигнат и до сексуален контакт. Сега обаче вече не беше толкова убеден. Струваше му се, че тя няма да поиска.
Обзет от чувство на дълбока самота, той все пак успя да се вземе в ръце и направи опит да прецени положението. Започна с външен оглед на собственото си състояние, така да се каже. Установи, че има шест крака, по три от двете страни на тялото. Това разпределение балансираше тялото му, съставено от три… сегмента. Следователно той беше истинско породисто насекомо, а не някаква пълзяща или летяща твар с неизвестен произход, която хората вземаха с безразличие за насекомо, а тя всъщност не беше нищо повече от въшка или червейче. Явно той беше някакъв вид бръмбар, а природата или Бог, както твърдеше един викториански природолюбител, със сигурност обичаше бръмбарите, след като бе създал неколкостотин различни видове. Грег помръдна пипалата си и откри, че това мускулно движение му доставя огромно удоволствие. За миг се замисли дали не беше един от онези едри оранжеви бръмбари, които наричаха „божи кравички“… Мъжка „божа кравичка“, разбира се. Откликвайки на инстинкт, който със сигурност не беше притежавал до момента на метаморфозата, той усети близката опасност. Портиерът с отлично скроена униформа, изправен на крачка-две по-нататък, се беше вторачил в него с открито отвращение. „О, по дяволите!“ — простена Грег и шестте мъхести крачета го понесоха с френетична бързина към мястото, където плочите на тротоара опираха в основите на сградата. Както можеше да се очаква, на това място се бяха събрали сухи листа и прахоляк. Намерил временно укритие под листата, той спря да си поеме дъх и да обмисли следващите си действия.
Но къде да отиде?
Съмняваше се, че Фелиша ще го приеме в този вид, дори и да я убеди, че става въпрос именно за него, а не за някакъв си бръмбар. А да се завърне у дома във вид на насекомо, беше просто изключено! Вече го бяха предупредили, че ако посмее да покаже там дори някое от пипалата си, със сигурност ще стане жертва на насилствена смърт.
Грег бавно осъзна, че няма никаква представа как да оцелее като насекомо в този град, въпреки че като довчерашен редовен гражданин беше виждал с очите си хиляди насекоми, които си живееха щастливо и в благоденствие. Когато го обземаше меланхолията (а това му се случваше често), той размишляваше как ли се справят с живота съществата, които са се родили с по-малко късмет. Но сега въпросът не се изчерпваше само с количеството късмет. Той изобщо нямаше представа как да оцелее в един голям град като насекомо, но същото щеше да е положението, ако се беше превърнал от негър, живеещ в предградията за чернокожи, в афроамериканец или в просякиня, без сносен подслон, където да се приюти, или в човек, останал внезапно без дом, без спестявания, без доходи, който трябва да преживява от социални помощи или подаяния в някоя мизерна дупка. От вестниците знаеше, че десетки и стотици хиляди хора са обречени да прекарат последните си дни в лишения и унижения. В подобни мрачни периоди, изпълнени с чувство за вина, той се опитваше да си представи, че поради някаква нелепа трагедия е попаднал в тази невероятно тежка ситуация. Какво би могъл да направи? Вие към кого бихте се обърнали, ако изведнъж се окажете без средства или без връзка с хора, които имат пари? Или ако цял живот сте бил бял, а внезапно на улицата установите, че сте негър? Или пък ако ви се наложи да живеете като бездомен скитник, а нямате никакъв опит като такъв, нямате и познати, които да ви научат как да оцелеете?