През целия си живот Грег беше щастливият наследник на парите в семейството. В момента беше повече от доволен, че работи (или по-скоро беше работил) за едно производствено предприятие на Уолстрийт, което се занимаваше с производството на една-единствена стока: пари. Та, как бихте постъпили, ако изведнъж се окажете без пукната пара и без източник, откъдето да получите някакви средства? Към кого ще се обърнете? Да бъдеш превърнат в буболечка обаче беше още по-лошо, нали? Много по-лошо! Поне така мислеше Грег, тъй като именно той, а не някой друг, бе затънал в тая мръсна история. По време на своите реални и въображаеми анализи, в качеството си на разумен възрастен човек и финансов специалист, той никога не се бе опитвал да си представи как би могъл да оцелее в огромния Ню Йорк под формата на насекомо, макар че отвреме-навреме на шега го бяха наричали „пълзяща гад“. Във видения, които не искаше нито да си спомня, нито да споделя с когото и да било, той беше обект на постоянни унижения и ужасни сексуални експерименти, в които неизменно участваха запушени, преливащи тоалетни чинии и други подобни, свирепо го преследваха огромни зли мъже. Но това беше по-лошо. Веднъж, по време на поредното си пътешествие в света на фантазиите, в главата му се появи ексцентричен сценарий за филм на ужасите. Ставаше въпрос за самотен американец в чужбина (той самият), който слиза от влака да си купи закуска от продавача на перона и с ужас установява, че композицията потегля, оставяйки го в абсолютно непознатия град без пари и без документи. На всичкото отгоре нито той знае езика на местните хора, нито те говорят английски. Действието спираше дотук, защото поредицата от събития толкова го ужаси, че Грег не успя да продължи. Но сегашното му положение беше по-лошо, много по-лошо! Грег отново си зададе въпроса дали Фелиша ще му помогне, в случай че се появи на работното й място и се опита да й обясни кой всъщност е той. Отговорът беше „не“, дори и действително да беше мъжка „божа кравичка“. Всъщност, как би могъл да разкрие истинската си самоличност? Замисли се. Не беше сигурен можеше ли да говори английски, можеше ли изобщо да говори, а физическа възможност да пише вече нямаше.
Лишен от алтернатива, той тръсна глава и пое по дългия път към финансовия район в центъра на града, където се намираше офиса на „Голдман Сакс & Компания“ — производственото предприятие, в което работеше. В „Голдман Сакс“ винаги се усещаше влиянието на тайната власт, чиито невидими пипала стигаха чак до Белия дом, а по всяка вероятност и до сърцевината на самата Природа, която единствена беше в състояние да върне назад процеса на генетична реорганизация и да го извади от сегашното му безпомощно състояние.
Пълзейки към центъра на града, придържайки се максимално близо до стените на сградите и по-далеч от краката на пешеходците, Грег изведнъж се сети, че не беше закусвал. Приближавайки към ъгъла, той подуши аромата на горещо кафе, носещ се от количката на някакъв уличен търговец. Стомахът му изведнъж се присви от глад, когато зърна италианските наденички. Интуитивно посегна към десния заден джоб на панталоните си, за да провери дали не си е забравил портфейла. Би могъл да се усмихне на резултата от тези свои действия, но само ако имаше лицеви мускули, а пък и лице… Дори да беше открил портфейла, той не би могъл да го измъкне от джоба си, разбира се, ако имаше джоб. Дори да имаше пари за кафето, той не би могъл да ги подаде на продавача, а дори и да можеше да му ги подаде, не би могъл да хване чашата и да изпие кафето. Най-вероятно щеше да се удави или жестоко да се попари от горещата течност. Започна да си дава сметка, че животът като буболечка ще бъде далеч по-тежък, отколкото би могъл да си представи. Любознателен по природа и благодарение на професията си, при нормални обстоятелства Грег със сигурност щеше да приветства възможността да изследва живота на останалата част от животинския свят. Но сега не му беше до подобни изследвания. Сега той умираше от глад и потъваше в черните вълни на отчаянието.