Една пресечка по-нататък се натъкна на няколко торби смет. До кофата за боклук беше опряна голяма кутия от импрегниран картон. Грег се промъкна вътре и хапна от лепкавата слуз, с която бяха покрити стените. Вкусът беше по-добър от очакванията му, а слузта със сигурност беше хранителна. По тази причина, когато се натъкна на друга купчина със смет, той без колебание се шмугна във вътрешността на една кутия, която приличаше на първата. Вътре завари множество едри черни мравки, които, щом го видяха, нервно започнаха да се съвещават. Отвън непрекъснато пристигаха нови техни посестрими и Грег правилно реши, че ще бъде по-разумно да се оттегли. Малко по-късно отнякъде се появи едра хлебарка, която го изгледа толкова заплашително, че той побърза да се скрие. Хлебарката беше кафява и грозна. Минавайки покрай една огледална плочка, той успя да зърне отражението си. Установи с неудоволствие, че съвсем не е мъжка „божа кравичка“, както си беше въобразил, а кафяв и грозен като хлебарката. Продължи в избраната посока, стараейки се да избягва мухите, гугутките и всички останали месоядни хвърчащи гадини, които биха могли да го възприемат като заплаха. По чудотворен начин успя да преодолее всички опасности и с облекчение започна да се катери по стъпалата, които водеха към офиса на „Голдман Сакс & Компания“. Малко след това зърна Санди Смит, един от малкото си приятели сред колегите, който дръпна за последен път от цигарата си и се насочи към въртящата се врата. С акробатичен скок успя да се вкопчи в маншета на панталоните му и миг по-късно се озова във вътрешността на сградата. Смит не беше от най-наблюдателните и това позволи на Грег да стигне до етажа си сравнително бързо и безопасно, използвайки асансьора във фоайето. Закрепил се върху панталоните на Санди, той успешно прекоси фоайето и навлезе в коридора към офисите. Там слезе и бързо се шмугна в канцеларията на секретарката, която делеше с още двама колеги. Тя пак говореше по телефона с майка си. Тази жена изглежда непрекъснато разговаряше с майка си. Изведнъж му се прииска да беше проявил по-голяма твърдост спрямо колегите си — трябваше да настоява за нейното уволнение. Но сега беше късно. Събрал остатъка от силите си, Грег пропълзя в кабинета си, който, разбира се, беше празен. Изпусна огромна въздишка на облекчение и се запита какво да предприеме по-нататък. Най-безопасно беше да си намери временно скривалище, а там вече да помисли какво е най-добре да направи. Бавно и с цената на доста усилия успя да се покатери по крака на бюрото. Спря за момент, огледа се и с нещастен вид се насочи към телефонния апарат. Механично си помисли на кого би могъл да телефонира, ако това изобщо беше възможно, разбира се. Разпознаването на клемите не беше трудно, а след това беше достатъчно просто да скача от една жичка на друга, за да набере цифрите, които си спомняше. Но дългият преход и катеренето по крака на бюрото го бяха изтощили до крайност. Черупката на гърба му сякаш тежеше цял тон. Реши, че първо трябва да си почине. В момента, в който обаче се настани на удобния хамак от разноцветни жички, чу човешки гласове в кабинета си и веднага ги разпозна. Бяха Мел и Ърв, негови колеги, административни служители, с които често работеше по съвместни проекти, затова и кабинетите им бяха в съседство. Грег затаи дъх, защото се опасяваше, че ще го разкрият.
— Още го няма — рече единият от колегите му.
— Още по-добре — отвърна другият. — Познаваш Грег: ще извади един милион доводи, за да ни откаже от това, което сме намислили. А така просто ще продължим без него и ще твърдим, че той се е съгласил. Идеята със сигурност няма да му хареса. Той не си пада по такива неща.
— Но защо е такъв непоносим задник?
Грег потръпна от погнуса.
— Гените… Трябва да е от гените му.
— Нали всички имаме едни и същи гени?
— Не знам. Не съм специалист в тази област. Може пък той да има някакъв по-различен ген. Или пък му липсва някой, като хлабаво завинтена гайка. Но в момента това няма значение. Ето бележника му със срещите, тук са и личните му бланки. Не е трудно да копираме инициалите му, следователно нищо не ни пречи да джиросаме облигациите от негово име, както вече се уговорихме…