Пота, за разлика от нея, беше изчел купища книги и едва ли някой щеше да му попречи да се възползва от това. Но контрастът започна да го безпокои, както и разликата между това, което не знаеше, и това, което знаеше или лесно можеше да измисли. Не знаеше названията на дрехите, които носеха, на любимите им блюда и питиета, нямаше представа от обзавеждането в домовете им. Беше сигурен, че все още прави разлика между сюртук, сукман и суджук, но толкоз. Сепна се от перспективата за ново предварително проучване. Реши да прогони тези неприятни мисли чрез един примерен диалог между новите си герои, осъществен в паузата между сексуалните им упражнения:
— Извинете, сър, дали Ваше превъзходителство би преместило високоуважаемото си тяло малко по-нагоре върху мен? В момента притискате гръдния ми кош и аз не мога да дишам.
— Както желаете, милейди. Бих ви помолил за честта да забиете ноктите си в меките части на моя дирник, вместо безжизнено да държите ръцете си встрани.
И номерът стана.
Причината беше в думичката дирник. Именно тя накара Пота да промени решението си.
За нищо на света не би се заел да пише книга, в която хубавата и сочна американска дума гъз ще трябва да бъде заменена с екзотичната старомодна дума дирник.
Настроението му беше напълно подходящо за едно окончателно и неподлежащо на ревизия решение, а то отново го връщаше към първоначалната му идея за сексуалното четиво. Естествено, всяка съвременна американска жена би го приела като порнография и то поради единствената причина, че повествованието се води от мъж, независимо от факта, че той описва гледната точка на жената… В следващия миг в съзнанието му блесна нещо, което го накара да замръзне на място.
За първи път в живота си проумя, че не притежава достатъчно познания не само за херцогинята на Марлборо, но дори и за жените от собственото му обкръжение. Не знаеше нищо за тяхната сексуалност, ако, разбира се, имаха такава, но пък си даваше сметка, че повечето жени май я притежават. Защото и те, подобно на мъжете, имаха своите еротични фантазии и мечти, особено докато са млади. Но какво ли имаха предвид, когато мислеха за самите себе си, какъв речник използваха? Дебелашкото му подмятане към Поли преди известно време (за жената в момент на уриниране) изведнъж придоби нови, далеч по-сериозни измерения. Как жената усеща гърдите си? Пота знаеше как той усеща женските гърди, когато ги опипва, но не знаеше как ги усеща тя — когато е сама, когато е облечена или пък когато се върти в съня си. Ами когато бяга за здраве? Все неща, които задължително трябваше да знае. Поли със сигурност щеше да се почувства неудобно от подобни въпроси, а и той също. Дали обикновените и нормални жени обсъждаха помежду си секса така, както го правеха мъжете? Може би само младите момичета обсъждаха подобни теми и при това с брутална откровеност. Той познаваше такива момичета, които говореха за секса със своите приятелки, без да се смущават от присъствието му. Но тези момичета постепенно се задомиха, превърнаха се в жени на средна възраст и той прекъсна контактите си с тях.
Същевременно се чудеше дали жените мислят за секс толкова често, колкото него — по най-различни поводи, всеки божи ден, при това със съответните картини в съзнанието? Едва ли. Беше сигурен, че и повечето мъже не го правят толкова често.
Майките на тийнейджърките често ги насочваха към услугите на гинеколозите, така че те започваха да вземат противозачатъчни още в прогимназията, далеч преди да отидат в колеж. Но какво си говореха тези млади момичета, с какво се хвалеха в съблекалните, спалните и тоалетните? Той можеше да предположи, но искаше да бъде сигурен. Беше убеден, че техните разговори не се различаваха съществено от мъжките разговори на тази тема, че езикът им е също толкова цветист, ако не и по-груб. Дали жените изпитваха чувство на възхищение и респект от големината на пениса? Положително. Разбира се. Не можеха да не изпитват подобни чувства.
Спомни си колко го стреснаха думите на едно момиче от Юга, с което имаше краткотрайна връзка между браковете си. Беше сутрин, когато й позвъни и я чу да възкликва възторжено: „О, Боже, навън е такъв прекрасен ден, имам чувството, че мога да изчукам целия свят!“
Тогава за пръв път чу скверната думичка от устата на жена, да не говорим, че тонът й не беше пасивен, а възбуден. Докато бяха заедно през същия следобед, той я наблюдаваше и се забавляваше с представата й, която тя, фотомоделът, с освободеното си поведение, смяташе, че създава в неговото съзнание на писател. Нима това е новата равнопоставеност между половете, той все още не знаеше дали това му харесва или не.