Изготви списък с въпроси за сексуалния опит на жената от девическа възраст до периода на менопаузата и отвъд нея. Подреди ги хронологически, после ги препрочете на екрана на компютъра. Изведнъж го обзе чувство на неудобство и срам, което беше толкова силно, че припряно изтри списъка, без дори да го запамети в резервните файлове. Какво беше това — патологичното любопитство на някой дегенерирал воайор. Смутен, той се замисли дали всъщност не беше точно така…
После се сети за своя стара приятелка, сега живееше във Флорида, с нея можеше да поговори открито за ред неща. Не я беше виждал от петнадесет години. За да разбере настоящия й телефонен номер, позвъни на един общ познат в Ню Йорк, от когото с ужас научи, че преди година тя е пострадала жестоко при катастрофа с яхта и тялото й от кръста надолу е обгорено. Изкарала шест седмици в интензивно отделение, преди да се изясни дали ще оцелее. Забравил за първоначалните си намерения, Пота веднага набра номера й в Кий Уест.
— Току-що научих какво си преживяла, каза ми Мишел — рече в слушалката той. — О, Пати, миличка, ужасно съжалявам!
— Това се случи преди повече от година — успокои го с жизнерадостен глас Пати. Тя беше от онези жени, които са жизнерадостни във всяка ситуация, включително и в болницата, между две замайващо силни дози болкоуспокоителни. — Медицинската част приключи. Съвсем наскоро прибрах една тлъста сумичка от застрахователната компания, така че за известно време съм осигурена и мога отново да си позволя удоволствието да пиша статии за разни списания. Радвам се, че те чувам, Джийн. Когато говоря с теб, винаги изпитвам удоволствие.
— Значи вече нямаш болки, така ли?
— Нямам. Но би трябвало да видиш как изглеждам от кръста надолу.
— Да, бих искал…
— Не, едва ли би го поискал. Никога вече няма да ходя на плаж, да нося шорти. Обречена съм на разните му там панталони и кафтанчета. Признах на докторката си, че отсега нататък ще трябва да се задоволявам единствено със свирки. Ама тя не ме разбра, защото е финландка.
— И не знае колко си добра, нали? — ухили се Пота. — Означава ли това, че вече няма да има и танго? Още ли си падаш по него?
— А ти откъде знаеш?
— Беше писала нещо подобно в последната си книга с есета… Веднага си я купих, после ти изпратих и поздравително писмо. Не помниш ли?
— Ох, Джийн, много си сладък! Не, след катастрофата вече не танцувам танго. Като си помисля, прахосах цяло състояние, за да го правя.
— Обичам те, Пати, винаги съм те обичал — развълнувано промълви Пота. — Ще видя как стоят нещата около мен и положително ще намеря начин да отскоча да те видя за няколко дни. Ще си лежим един до друг и ще си пийваме уиски.
— Аз не пия. Вече петнадесет години не съм близвала, ти сигурно си забравил.
— Тогава аз ще си пийна, а ти ще ми извъртиш една свирка.
— И десет, ако щеш. Но няма да искаш да ме гледаш.
— Ще искам, не се безпокой.
— Отвратително е, Джийн.
— И какво от това? В крайна сметка става въпрос само за кожа, нали? Ти вече знаеш как изглежда. Може и да не ти харесва, но се примиряваш. Случило се и толкоз. Живееш със сестра си, имаш прислужница — те също започват да свикват и вече не се свиват ужасени, като те видят, нали? И ти не го правиш. Имаш ли си гадже?
— О, да. Най-сетне попаднах на свестен човек.
— Бас слагам, че и той вече е свикнал. Първия път аз сигурно ще изпитам ужас, когато видя и докосна краката ти. После ще погледна още веднъж и ще разбера какво има там. Толкоз. След това ще си бъдем пак същите — и двамата. С единствената разлика, че моите ръце вече потреперват.
— Утре да ми се обадиш пак! — заповяда с развълнуван глас Пати. — Или в другиден, или в по-другиден. Искам непрекъснато да си приказвам с теб!
— Нещата са такива, че за момента не мога да тръгна за Флорида — съобщи й на другия ден Пота. — Но мисля по въпроса и скоро ще уредя нещо. Искам да те видя, изгарям от желание да прекараме известно време заедно.
— Побързай. Вчера звъннах на Адел и й казах, че си се обаждал… — На времето именно Пати го беше запознала с Адел и беше помогнала да се сближат. — Тя много се зарадва. Попита защо нито веднъж не си се сетил да я потърсиш?
— Така ли? — учуди се Пота и механично облиза устните си. — Тя все още е омъжена, нали?
— Да. Има две дъщери. Мисля, че вече и двете са в колеж.