— А искаш ли?
— Какво?
— Пак това „какво“…
— Кога?
— Сега.
— Наистина ли го искаш? — контрира той.
— Не знам — засмя се тя. — И аз не съм се пробвала отдавна. А ти искаш ли го?
— Ако ти го искаш.
— Отговори ми честно.
— Искаш ли да го направя? Винаги съм се стремял да ти давам всичко, което поискаш. Почти цяла година пих с теб онази мътилка с бирена мая, не помниш ли? Дори се съгласих да те придружа, когато реши да отидеш при оня медиум. Нещо, което беше глупаво, защото той беше пълна откачалка. Не ми каза, че някакво списание прави материал за него.
— Но аз наистина не знаех — въздъхна тя. — Обаче ти отказа да напуснеш жена си заради мен.
— Да, това беше единственото изключение.
— Но по-късно я напусна, нали?
— Не, не съм. Ние просто се разделихме. Идеята не беше моя… Впрочем това изобщо не доведе до скъсване между нас.
— А ще напуснеш ли сегашната си жена заради мен?
— Не, разбира се.
— И правилно, особено като се има предвид това, което ще се случи с мен.
— Адел, моля те, не ме обиждай! Отлично знаеш, че не това е причината. Колко време си въобразяваш, че ще изкараме заедно — аз като твой съпруг, а ти като всеотдайна домакиня?
— Прекалено малко — призна тя. — Защото ти с положителност скоро ще си намериш някоя млада мацка, която ще те тормози да ме напуснеш.
— Ами ти? Доколкото те познавам, няма да си оставиш магарето в калта. Всъщност, ти също изкара доста години омъжена, нали?
— Харесваше ми — усмихна се тя. — Наистина ми харесваше. Особено когато отглеждах дъщерите си. Припомнях си го всеки път, когато ме обземаше злоба. Между другото, дъщерите ми започнаха да водят сексуален живот по-рано от мен, а аз започнах доста млада.
— Без да ги насърчаваш?
— И без да ги разубеждавам.
— Радвам се да го чуя. Напоследък съм обсебен от идеята да напиша сексуален роман от гледната точка на жена.
— Аз написах такъв роман, при това отдавна. Но никой не се съгласи да го издаде.
— Моя ще го издадат. Проблемът е там, че не ми върви. Оказа се, че много неща не са ми ясни.
— Използвай моята книга.
— Едва ли ще ми помогне. А и идеята за секс-книга се оказа не дотам забавна. Всъщност, изобщо не е забавна, поне до този момент. Продължавам да се натъквам на лоши предзнаменования в своите предварителни проучвания и като нищо ще се откажа. Не окончателно, разбира се, но мога да замразя идеята и да се заема с нещо друго… — Издържа на очаквателния й поглед, направи кратка пауза и добави: — Нещо като роман за Марк Твен и за живота на американския писател.
— Аз се провалих в подобно начинание.
— Той също. Именно в това е работата. А пък моят има известни шансове да успее, заедно с други неща, които доста ми харесват.
— С мен?
— Да. Разбира се. Какво те очаква в близкото бъдеще?
— Предпочитам да не говоря за това.
— Аз пък очаквах да чуя някакъв отговор.
Тя реши, че е време да смени темата.
— Ръцете ти мъничко треперят, нали?
— Да — кимна той.
— На това му се вика тремор — поясни тя.
— Така ли? Нямаше да се сетя.
— От възрастта ли е?
— Кафето и уискито също помагат, но най-вече е от възрастта.
— И моите ръце треперят. Още ли слушаш Шуберт?
— Повече от всякога.
— Въпреки вълнението и страданието, които внушава музиката му?
— Заради вълнението и страданието. Адел, имам чувството, че изведнъж ти стана тъжно.
— Всички остаряват — въздъхна тя и отмести погледа си. — Много скоро ще изпитваме само досада един от друг. Вече няма какво да си кажем, нали?
— Нищо подобно — тръсна глава Пота. Беше носталгично настроен и затова сподели с нея: — Никога не съм преставал да мисля за теб, никога не съм преставал да бъда влюбен в теб. Това, което съм изпитвал и все още изпитвам към теб, не съм изпитвал към никой друг на този свят… — Не само вярваше на думите си, но и се надяваше, че звучат искрено.
Тя помълча известно време, после потупа дивана до себе си:
— Ела, седни до мен.
Той тромаво се надигна и прекоси стаята. Тя протегна ръка да му помогне, а той се подпря, докато сядаше. Пръстите му се оказаха върху вътрешната част на бедрото й и нежно пощипнаха гладката плът. Тя проследи за миг движението на пръстите му. После тялото й се обърна към него, ръката й се плъзна около раменете му. Така сгушена, тя се разплака беззвучно, а сълзите й, студени като лед, се стичаха по врата му.
Помисли си, че ако не го беше изпреварила, той щеше да се разплаче.
— И аз щях да го сторя… — разкри й той тихо, след като тя се овладя и започна да се извинява, — но ти просто беше по-бърза от мен.