— Но аз съм сигурен, че той направи купища пари от мен и Хъкълбъри Фин! — възкликна Том. — Прав съм, нали?
— Направи ги и още как — кимна господин Роджърс. — Но ги профука по най-неблагоразумен начин. Той обича да е център на вниманието, да се изфука. Погледнете габаритите на тази кошмарна къща, която е принуден да поддържа толкова години наред! Само и само да се покаже пред своите съседи, че е в състояние да си я позволи, но сега вече не може. Всички писатели са еднакви: лекомислено вярват, че колкото повече пари печелят, толкова по-лесно ще ги печелят и в бъдеще. И всичко спечелено се хвърля в бляскави демонстрации на страхотния живот, който водят. Къщи като тази съвсем не се поддържат евтино… Повече от двадесет стаи, някой май каза, че били двадесет и осем, плюс библиотека, билярдна и шестима прислужници. Вие вероятно не знаете, че господин Клемънс е роб на своите кредитори, не толкова в юридическия, колкото в моралния смисъл на думата. И го прави напълно съзнателно, благодарение на кретенския си инат…
Аз също съм един от неговите кредитори. Едновременно с това съм и най-добрият му приятел. Именно по тази причина дадох клетва, че ще го съдя до дупка за дълговете, ако незабавно не прибегне до единствения възможен начин да се измъкне, като обяви в съда своя банкрут.
Но не, той не желае да направи това, което всеки разумен бизнесмен на негово място отдавна би направил. Просто не желае! Вероятно поради благия си характер, ще кажете вие. Нищо подобно! Прави го от инат и нищо друго! Предпочита да си вее задника по света и да изнася смешните си беседи. За тях получава невероятни хонорари, които обаче моментално потъват в зиналата паст на кредиторите. Тук той се чувства нещастен и самотен — дъщеря му умря в тази огромна и мрачна къща, жена му също боледува. Всяка вечер се качва в билярдната и играе сам, минимум до три сутринта. Скоро ще заминат за Европа, така лекарите посъветваха жена му. Ето защо ще е най-добре да забравите за него. Той действително не желае да се вижда с никого, включително и с мен.
Идете си, Том! Идете си и никога не се връщайте! Уви, аз трябва да остана, за да продам къщата. Ако някога решите да се върнете, той вероятно вече няма да живее тук. Пресвети Боже! Вместо да изплати на времето ония двеста хиляди долара за авторските права на вдовицата на Грант, той трябваше да излъже, че няма толкова пари и да ги вложи в издателския си бизнес. Всеки уважаващ себе си бизнесмен би постъпил точно така. Грант така или иначе беше мъртъв и щеше да му е все едно. Разбира се, разполагаше и с друг, по-добър ход, ако имаше търговски нюх — вижда, че нещата не вървят добре и просто отклонява въпросната сума в собствения си джоб и едва след това обявява фалит.
Но не, това не е неговият стил! Неговият стил съдържа други неща — огромна гордост и нито капчица разум. Едва ли ще повярвате, ако ви кажа, че вложи лични средства в проектирането и разработката на онази шибана печатарска машина! Представяте ли си? Така ли се прави бизнес?! Ако приемете един съвет от мен, Том, никога не влагайте собствени пари в каквото и да било! Ако искате да инвестирате в нещо, вземете заем от банката, а това, което не достига — от близки приятели. Само така няма да изгубите парите си, ако нещата се провалят. Но това няма нищо общо с вашия забавен приятел, господин Марк Твен. Не, сър! Ето защо ще си позволя да ви дам още един съвет, драги ми Том — намерете си друг ментор. Потърсете по-добър модел, ако действително искате да разберете как да бъдете и писател, и щастлив човек. Защо не опитате да откриете известния писател Джек Лондон, който живее някъде в Калифорния? Това е човек, който действително се справя добре.
Казват, че е започнал от нулата, за да спечели повече от милион долара. Построил си е къща, която бързо се превърна в модел на съвременната архитектура, а някъде в северната част на щата е създал супермодерна ферма, в която се използват най-съвременните методи в земеделието. Бих се гордял, ако мога да стисна ръката на този човек, въпреки слуховете че е социалист. Да, момчето ми, Джек Лондон е човекът, който ти трябва. Само от него можеш да научиш как се става прочут писател, който след това гребе с пълни шепи от радостите на живота. Напоследък господин Клемънс е много нещастен, работи прекалено много, постоянните пътувания го уморяват до смърт. А финансовото му състояние е такова, че никой не би могъл да се вдъхнови от него.