Когато най-сетне се добра до Ню Йорк, Том не успя да открие нито Харт, нито господин Клемънс. Напуснал огромната си къща в Хартфорд, Кънектикът, господин Клемънс живял със семейството си известно време в Европа, а след това се установил на Пето авеню в Ню Йорк. Твърдо решен да се разплати и с последните си кредитори, той отново се беше заел с лекторска дейност срещу заплащане. Дейност, която (както беше споделил с агента си) все по-често го отегчавала и му ставала все по-противна. Брет Харт също четял лекции за пари, но той ненавиждал тази дейност далеч повече от господин Клемънс, защото презирал своите слушатели, докато господин Клемънс се забавлявал, че го намират забавен. Междувременно Харт на свой ред запрашил към Европа, зарязвайки жена си, с която не желаел да има нищо общо, както и децата си.
В Европа той бързо си намерил работа, някаква правителствена длъжност в Германия, но най-безсрамно пренебрегвал служебните си задължения, та се наложило да се прехвърли на държавна служба в Глазгоу. Възползвайки се от близостта на Лондон, Харт прекарвал почти цялото си време сред литературните среди на английската столица, оценили много по-високо последния му роман от неговите сънародници. Това, разбира се, довело до поредното му уволнение, тъй като той изобщо не се мяркал на работното си място в Глазгоу. Харт се установил в Лондон и не след дълго предизвикал скандал, заживявайки под един покрив с богата вдовица от белгийски произход с девет деца, която го издържала. Пиесата, написана в съавторство с Клемънс, бързо отшумяла. Оптимистичното начинание на двамата талантливи писатели се оказало пълен провал. Вероятно вследствие на напрежението в съвместната им работа, от този момент нататък господин Клемънс изпитвал към господин Харт откровено отвращение. Изразявайки своето недоволство от него, дори си позволил да го нарече „копеле“ и то не пред друг, а пред префинения Хенри Джеймс.
Том научи, че Хенри Джеймс живеел в Англия. Също като Брет Харт. Дори гениалният младеж Стивън Крейн, прочул се в целия западен свят с романите си „Червеният знак на храбростта“ и „Маги, момиче от улицата“, също се преместил в Англия. Крейн беше особено привлекателен за Том, тъй като двамата бяха горе-долу на една възраст, почти набори. Бързо видя в преуспелия и на всичкото отгоре млад автор своя подходящ потенциален ментор. Том Сойер реши, че на всяка цена трябва да разговаря с този американски литературен приятел на Джоузеф Конрад и Хенри Джеймс, ако иска да научи нещо от един забележителен белетрист, при него все още липсваха рецидивите на отминаващата слава.
Оценил факта, че твърде много американски писатели с лекота сноват между Новата земя и добрата стара Англия, Том стигна до правилното заключение, че и той може да стори същото.
Продажбата на екземпляри с автограф от неговата книга се оказа значително по-просто от самото й написване.
Но когато Том най-сетне слезе от парахода в Ливърпул и изтърпя невероятно бавното пълзене на влака до Лондон, Крейн вече бе напуснал Англия. Том узна, че младият и многообещаващ писател се преселил от Ню Йорк в Англия, болен от туберкулоза и с многобройни дългове — аванси, получени за книги, които не бил в състояние да завърши. Имало и други неща, от които искал да избяга — от общественото неодобрение по повод на свободното му съжителство с жена, която преди това е била съдържателка на публичен дом в Ню Орлийнс, както и от постоянния тормоз от страна на нюйоркските полицаи, защото публично защитил в печата една невинна жертва на полицейски произвол. Туберкулозата му се влошила и това го принудило да замине на лечение в Германия. И докато Том Сойер се колебаеше дали да не тръгне да го търси там, го застигна вестта за преждевременната смърт на Стивън Крейн.
Горкият младеж беше само на двадесет и осем.
Том беше смазан от печалната новина.
Малко по-късно научи, че и Брет Харт е предал Богу дух в големи мъки от рак в гърлото.