— Защо се заяждаш?
— Защо ми разказваш плановете си? Нали точно това искаш да чуеш в отговор?
— Лесно бих могъл да вкарам както мъртвите деца, така и самоубийците — промърмори Пота. — А при повечко търпение — дори да копирам по чисто литературен начин и тези, които ти спомена…
— А междувременно?
— Какво междувременно? Междувременно не съм сигурен…
— В такъв случай, чуй какво ще ти кажа аз междувременно — тръсна глава Пол. — Независимо дали ти харесва или не, аз се пенсионирам в края на годината. Вече няма да съм на разположение, разбираш ли?
„Мамка му“, скръцна със зъби Пота, а на глас подхвърли:
— И ти ли? Какво ви става, бе, хора? Хей, Пол, кажи ми каква е причината, моля те! Рак, Паркинсон или проблеми със сърцето?
— Нито едно от трите — отвърна Пол. — Ако искаш да бъда съвсем точен — пенсионират ме. Не само ти остаряваш, Джийн.
— Как изобщо успяха да те докопат?
— Ами, вероятно са надникнали във ведомостта за заплатите и са забелязали, че името ми фигурира там от цял век. После са си направили аритметиката и са открили, че с парите, които ми плащат, лесно биха могли да наемат 50-60 младежи, току-що завършили колеж или…
— Без да се интересуват от качеството, така ли?
— Мисля, че е точно така. Хората, които в момента са на върха, пет пари не дават за качеството. Бурмичката в машината прилича на всяка друга бурмичка. Но, както и да е… Кой друг е излязъл от строя, Джийн? Намекна за още някого.
— О, вярно — простена Пота. — Шведският ми издател продал фирмата на една от местните акули и сега е пълен аут, въпреки че твърди противното. Редакторът ми в Дания се пенсионира, също като теб, заради навършени години. В Холандия пък моят човек е свил дейността си значително, вероятно не по своя воля… Всички тези хора ми бяха приятели. Италианският ми издател граф Бомпиани е мъртъв и аз не знам дали някой там изобщо си спомня за мен. Във Франция продължават да ме смятат за най-добрия американски автор на европейски романи. Но там, както е известно, американските автори на европейски романи не се продават особено добре. Очевидно им е писнало да ме издават на загуба. В същото време почти всичките ми лекари си заминаха по реда и в момента направо не знам как мога да си намеря нови, ама добри.
— Едно поколение изгрява, Джийн, друго си отива. При мен има и добри новини. Предлагат ми много хубава пенсия, плюс план за допълнителни доходи. Ще редактирам на хонорар всички книги, за които сключа договор до края на годината, а освен тях ще ми бъдат предлагани и онези, които никой друг не желае да редактира… Така че, ако през следващите два-три месеца си размърдаш задника и изпратиш в издателството нещо годно за договор, ние с теб спокойно можем да останем заедно, докато смъртта ни раздели.
— Не одобряваш ли моята „Болка във врата“?
— Искам нещо повече.
— В момента нямам нищо повече.
— Трябва да намериш. Стига да имаш сериозни намерения. Искам от теб една-две свястно написани глави, в обем от петдесетина страници, и някакъв план, който да предложа на редакторските срещи. Само така мога да стигна до оферта за договор.
— Добре, вече ти дадох един подобен материал, сега ще ти предложа втори. И без това главата ми е пълна с идеи.
— Това не е на хубаво. Винаги си се представял по-добре, когато в главата ти има една-единствена идея, с която да се бориш.
— Предлагам ти да изслушаш тази — ухили се победоносно Пота. — В нея има хепиенд, голямо количество битки, секс и семейни скандали. Но не искам да ме прекъсваш, преди да съм свършил. Сигурен съм, че ще ти хареса.
— Вече ми харесва — увери го Пол.
— Главният герой е красив и невинен младеж от далечното минало, да го наречем принц. Та си върви той по пътя, потънал в размисъл. Изведнъж пред него се появяват три жени — нито млади, нито стари, но излъчващи неостаряваща и поразителна привлекателност, по-силна и по-естествена от живота. Младежът усеща, че тези жени са особени, но не знае точно с какво. Те го спират и го молят за една услуга. Желанието им е странно, младежът е объркан. Искат от него да каже коя от трите е най-красивата.
— О, по дяволите! — простена Пол.
— Каза ли нещо? — втренчи се в лицето му Пота.